Читать «Мегре и сянката върху пердето» онлайн - страница 50

— Още по-лошо от боклукчиите! И така е открай време! До такава степен, че дори се чудя как още не я е убил.

— А, така ли! Значи сте очаквали.

— Когато човек живее в къща като тази, трябва да очаква всичко.

Тя внимаваше с интонацията си. Дали не беше по-отвратителна, отколкото смешна, или по-смешна, отколкото отвратителна?

Стаята беше голяма. Имаше едно неоправено легло със сивкави чаршафи, които сигурно никога не са били простирани да съхнат на чист въздух. Една маса, стар бюфет, печка.

В едно кресло седеше лудата и гледаше право пред себе си с леко разнежена усмивка.

— Извинете! Идва ли понякога някой на гости у вас?

— Никога!

— Значи сестра ви никога не излиза от тази стая?

— Понякога успява да се измъкне и да тича по стълбите…

Обезкуражаваща сивота. Миризма на нечистота и бедност, на старост, а може би и на смърт?

— И забележете, жената винаги напада първа!

Мегре нямаше дори сили да я разпитва. Гледаше я разсеяно и слушаше.

— И все заради пари естествено! Не е заради някоя жена. Макар че веднъж, когато проверяваше сметките, тя реши, че той е ходил на едно специално място, и тогава наистина му даде да се разбере.

— Да не би да го бие?

Мегре говореше без ирония. Това предположение не беше по-невероятно от което и да било друго. Беше затънал сред толкова много невероятни неща, че вече нищо не можеше да го учуди.

— Не знам дали го бие, но във всеки случай, чупи чинии… А после почва да плаче и казва, че никога няма да има прилично семейство…

— С една дума, прави му сцени почти всеки ден, така ли?

— Е, не са кой знае какви сцени! Обаче непрекъснато го упреква. Вдига му истински скандали два-три пъти в седмицата.

— Голяма работа ви отваря, значи!

Тя не беше сигурна, че го е разбрала, и го погледна с известно безпокойство.

— В какво го упреква най-често?

— Когато човек не може да издържа една жена, той не се жени!

„Не може да мамиш една жена, като й даваш да разбере, че ще получиш повишение, когато това не е вярно…“

„Не можеш да отнемаш една жена от мъж като Куше, който е способен да печели милиони…“

„Служещите са инертни хора…“

„Един мъж трябва да има инициатива, да обича риска, ако иска да постигне нещо в живота…“

Горкият Мартен, с тези негови ръкавици, с това негово бежово палто и мустаците, залепени с помощта на крем! Мегре можеше да си представи всички изречения, които са били изричани и изсипвани на главата му като лек дъждец или като проливна буря.

При все това той бе направил, каквото бе могъл! А същите тези упреци ги бе получавал преди него Куше. И сигурно му бе казвано:

„Погледни господин Мартен! Ето това е един умен човек! Той си мисли как един ден може би ще си има съпруга! И тя ще получава пенсия, ако му се случи нещо! А пък ти…“

Всичко това приличаше на някаква мрачна шега! Госпожа Мартен беше сбъркала, тя беше излъгана и беше излъгала всички! Имаше някаква ужасна грешка в самата основа на цялата история!

Дъщерята на сладкаря искаше да има пари! Това вече беше нещо установено! Беше необходимост за нея! Тя чувстваше това! Тя бе родена, за да има пари, и, следователно, нейният съпруг трябваше да печели тези пари!