Читать «Сговор на глупци» онлайн - страница 9

Старецът се изкашля и размести картите.

— Абе тебе ще те пуснат — продължиха слънчевите очила. — Виж, на мене ще ми свият сърмите, ще ми дръпнат едно конско и кво от тва, че не съм свил фъстъците? А може и да пробат да го докажат, казва ли ти някой? Ще купят едно пакетче и ще ми го мушнат в джоба. „Улуърт“ сигурно ще се опитат да ме окошарят до живот!

Негърът изглеждаше напълно примирен и избълва нов облак синкав дим, който обгърна и него, и дядката, и картичките. После си промърмори:

— Кой ли го е щипнал фъстъка бе, чудна работа?! Само е оня, дето пази стоката…

Един полицай подкани стареца да се приближи до бюрото в центъра на помещението, където седеше сержантът, а до него се бе изправил и полицаят, който го беше арестувал.

— Как се казвате? — попита сержантът.

— Клод Робишо — отвърна старецът и постави картичките си върху бюрото.

Сержантът ги разгледа и каза:

— Полицаят Манкузо разправя, че сте оказали съпротива при ареста и че сте го нарекли „комунис“.

— Не му го казах на сериозно — отвърна тъжно старецът, като забеляза с каква жестокост се отнася сержантът дори към малките му карти.

— Манкузо разправя, че сте викали на всички полицаи „комуниси“.

— Ихааа! — възкликна негърът от другия край на помещението.

— Я да млъкваш, Джоунс! — провикна се сержантът.

— Добре де.

— Че ти си следващият!

— Ама виж кво, аз на никой не съм викал кумуниз! — взе да обяснява Джоунс. — Оня, пазача в „Улуърт“, ме накисна мене! Аз даже не обичам фъстъци.

— Затваряй си устата!

— Окей! — весело отвърна Джоунс и издуха огромен буреносен облак дим.

— Изобщо не съм искал да кажа подобно нещо — продължи мистър Робишо. — Просто се ядосах. Увлякох се, щото полицаят се опита да арестува онуй сирото момче, дето чакаше майка си пред „Холмс“.

— Каквооо?! — обърна се сержантът към дребния, посърнал полицай. — Какво си се опитал да направиш?

— Че то това не беше момче — заоправдава се Манкузо. — А един огромен, шашаво облечен дебелак. Видът му беше съмнителен. Най-обикновена проверка на документи исках да направя, а той започна да ми се опъва. Честно казано, приличаше ми на голям перверзник.

— Перверзник, а? — попита сержантът настървено.

— Да — отвърна му Манкузо с прилив на самочувствие. — Голям, дебел перверзник!

— Колко голям?

— Най-големият, който съм виждал през живота си! — отвърна Манкузо и разпери ръце, като че разправяше за рибарски улов. Очите на сержанта заблестяха. — Първото, което забелязах, беше зелената ловджийска шапка.

Някъде из облака си Джоунс слушаше внимателно, но безучастно.

— И какво стана, Манкузо? Защо сега той не е тук, пред мен?

— Избяга… Оная жена излезна от магазина и обърка всичко. А после двамата побягнаха към Квартала.