Читать «Сговор на глупци» онлайн - страница 68

— Ето я и нея — извести Игнациус през голямото листо маруля, което висеше от устните му.

— Ах, да — обади се немощно Гонзалес. — Мис Трикси…

— Знаех си, че месото ще активизира способностите й. Насам, Майко Търговийо!

Мис Трикси се блъсна в статуята на св. Антоний.

— Глория, цяла сутрин си мислех, че имам да правя нещо — рече тя, сграбчи сандвича като хищник и го отнесе на бюрото си. Очарован, Игнациус наблюдаваше сложния комплекс от венци, език и устни, привеждан в действие от всяка хапка сандвич.

— Много дълго се преобличахте — обърна се шефът на кантората към мис Трикси, като отбеляза с горчивина, че новият й тоалет не е кой знае колко по-представителен от нощницата и пеньоара.

— Кой? — попита мис Трикси, като изплези език, оставайки с отворена уста, пълна със сдъвкано месо и хляб.

— Казвам, че много дълго се преобличахте.

— Аз ли? Че нали излязох преди малко.

— Я престанете да я тормозите! — ядосано разпореди Игнациус.

— Закъснението й е неоправдано. Живее там някъде около кея — обясни шефът и продължи да се занимава с документацията.

— Хареса ли ви? — обърна се Игнациус към мис Трикси, когато изчезна и последното кривене на устата й.

Тя кимна и усърдно се зае с втория сандвич. Но когато най-сетне го бе преполовила, внезапно тежко се отпусна на стола си.

— Ох, преядох, Глория. Много вкусно беше.

— Мистър Гонзалес, искате ли парчето сандвич, което мис Трикси не може да довърши?

— Не, благодаря ви.

— Не би било зле да го хапнете. В противен случай плъховете ще ни връхлетят.

— Така де, Гомес, изяж го — обади се мие Трикси и запрати мазния и наръфан сандвич точно върху документите на бюрото му.

— Видя ли какво направи сега, изкуфяла слабоумнице? — простена Гонзалес. — Мисис Ливай да върви по дяволите! Та това е отчетът за банката!

— Как се осмелявате да нападате личността на благородната мисис Ливай! — прогърмя гласът на Игнациус. — Аз ще ви наклеветя, сър!

— Цял час подготвям този отчет, а вижте тя какво направи!

— Искам си шунката за Великден! — озъби се мис Трикси. — А какво стана с пуйката, която ми обещахте за Деня на благодарността? Напуснах чудесната си работа като касиерка в кино, за да дойда тук. А сега сигурно ще си умра в таз кантора. Държа да кажа, че към работниците тук се отнасят безчестно. Още сега се пенсионирам!

— Защо не идете да си измиете ръцете? — попита я Гонзалес.

— Добра идея, Гомес — отвърна тя и се затътри към дамската тоалетна.

Игнациус се чувстваше ощетен. Беше се надявал поне да има сцена. И докато шефът на кантората преписваше отчета, той поднови работата си по кръста. Най-напред обаче се наложи да вдигне мис Трикси, която веднага след завръщането си коленичи под него и взе да се моли точно на мястото, където Игнациус бе стоял, за да боядисва. Тя непрекъснато се мотаеше около него, отдалечавайки се само за да запечата няколкото плика, които Гонзалес и подаде, да посети тоалетната неведнъж и дваж или пък за да подремне. Единствено шефът на кантората вдигаше шум с пишещата и със сметачната машина, шум, който според Игнациус бе леко разсейващ. Към един и половина кръстът бе почти готов. Липсваха единствено малките златни букви за надписа БОГ И ТЪРГОВИЯТА, които Игнациус смяташе да положи в самата му основа. След като и мотото вече бе на място, той се обърна назад и рече на мис Трикси: