Читать «Сговор на глупци» онлайн - страница 60
Джон Кеннеди Тул
Уважаеми читателю,
Книгите са безсмъртните чеда, въстанали срещу отците си.
Както вече констатирах, уважаеми читателю, аз привиквам към трескавото темпо на канцеларския живот — нещо, в което винаги съм се съмнявал. Никой не може да отрече, разбира се, че през краткия си творчески път в „Панталони Ливай“ аз успях да внедря известни методи за пестене на общественополезен труд. Онези от вас, които са колеги чиновници и разлистват този проникновен дневник по време на кратката си почивка, биха могли да си вземат бележки за някои от моите нововъведения. Освен това препоръчвам тези си наблюдения на офицери и на финансови магнати.
Така се получи, че започнах да пристигам в кантората с един час по-късно, отколкото трябваше. Вследствие на което в момента на пристигането си се чувствам значително по-свеж и отпочинал, а и съумявам да избягна отблъскващия първи час на работния ден, през който моите все още вяли стави и мудно действащо тяло превръщат всяка дреболия в епитимия. И както констатирам, онова, което върша след по-късно пристигане на работа, се отличава с далеч по-високо качество.
Нововъведението ми по отношение на регистрационната система за момента се налага да остане в тайна поради революционното му естество и тъй като трябва да се уверя какво всъщност ще излезе от него. На теория то е великолепно! При все това ще отбележа, че тъничките и пожълтели листа в папките крият риск от пожар. По-характерна, макар и неуниверсална черта на моите папки е, че те, изглежда, са убежище на някои паразити. Бубонната чума била бич на средновековието, но аз съм убеден, че да се заразиш от нея през нашето отвратително столетие, би било просто нелепо.
Днес кантората ни най-после бе удостоена с присъствието на нашия господар и повелител, мистър Г. Ливай. Ако трябва да бъда съвсем искрен, ще споделя, че той ми се стори доста нехаен и равнодушен. Насочих вниманието му към табелата (О, да, читателю, тя най-сетне биде изписана и окачена, а една рисунка, подобна на кралска лилия, я прави сега дори още по-впечатляваща), но и тя не успя достатъчно да го заинтересува. Престоят му бе кратък и ни най-малко делови, но кои сме ние, та да поставяме под съмнение постъпките на тези стожери на търговията, чиито прищевки направляват цялата ни нация? След време ще узнае той за моята привързаност, за всеотдайността ми към неговата фирма! А личният ми пример от своя страна не е изключено да го накара отново да повярва в „Панталони Ливай“.
Ла Трикси все още таи дълбоко в себе си това, което знае, доказвайки по този начин, че е дори по-мъдра, отколкото я мислех. Подозирам, че тя знае твърде много и че апатията й е само фасада, зад която се крие ненавистта й към „Панталони Ливай“. Значително по-свързано говори, когато става дума за пенсиониране. Забелязах, че са й необходими чифт бели чорапки, тъй като сегашните й са доста посивели. Навярно в близко бъдеще ще я даря със спортни, поемащи влагата изделия и този ми жест, току-виж, я трогнал и предразположил към разговор. Шапката ми, струва ми се, доста й харесва, тъй като започна да я предпочита вместо целулоидната си козирка.
Както вече съм споменавал из предишните си свезки, аз ревностно подражавах на поета Милтън, като прекарвах младостта си в уединение, размисъл и усвояване на знания, за да овладея занаята на перото като него, но разрушителната необузданост на майка ми най-безцеремонно ме запрати сред широкия свят, при все че същността ми още не е окончателно оформена. Следователно аз още съм в процес на адаптация към напрежението на труженическия начин на живот. Щом организмът ми привикне към каторгата, ще предприема гигантска крачка напред — ще посетя фабриката, сиреч неспирно туптящото сърце на „Панталони Ливай“. Много свистене и бучене съм чул през дверите й аз, но настоящото ми, някак омаломощено състояние ме възпира за момента да извърша слизането в този пъкъл. От време на време някой от работниците се домъква в кантората, за да се оплаче неграмотно от известна нередност (обикновено от пиянството на майстора — хроничен алкохолик). Веднъж да си възвърна равновесието, аз ще посетя тези хора, тъй като храня дълбоки и трайни убеждения по отношение на социалните промени. Сигурен съм, че ще съумея да направя нещо, за да им помогна. Не мога да понасям онези, които се държат като страхливци пред лицето на обществената несправедливост. Аз съм радетел за смелото и всеотдайно посвещаване на проблемите на нашето време.
Понастоящем майка ми общува с някакви нежелателни елементи, които се опитват да я превърнат в нещо като спортистка. Това са изродени представители на човешкия род, които, запращайки топката в боулинга, запращат сами себе си в забвението. Понякога тъй горко страдам от цялото това безумие, което трябва да понасям у дома, че с мъка се насилвам да продължа своята процъфтяваща кариера.
