Читать «Сговор на глупци» онлайн - страница 58

— Когато се оженихме, ти беше моят идол, Гюс. Мислех, че си предприемчив. Ти наистина можеше да въздигнеш „Панталони Ливай“! Дори кантора в Ню Йорк можеше да си откриеш! Всичко ти бе поднесено на табла, но ти му видя сметката!

— О, я стига глупости! Да не би лошо да живееш?

— Баща ти имаше характер! Уважавах го.

— Баща ми беше дребнав и тесногръд човек, един мъничък тиранин. Когато бях млад, проявявах известен интерес към фирмата. И то не малък. Но той го унищожи чрез тиранията си. „Панталони Ливай“ си е негова компания, какво ме засяга мен? Да върви по дяволите! Отхвърляше всяка моя добра идея само за да ми покаже, че той е бащата, а аз — синът. Ако кажех: „Басти“, той казваше: „Никакви басти! И дума да не става!“ А кажех ли: „Дай да опитаме някои от новите синтетични материи“, той казваше: „Синтетика само през трупа ми!“

— Започнал е с търговийка в едно фургонче. А виж какво чудо е постигнал! При това начало ти можеше да направиш така, че „Панталони Ливай“ да се прочуе из цялата страна!

— Повярвай ми, страната ни е извадила голям късмет. Цялото си детство прекарах в тези панталони. Но както и да е, омръзна ми вече да те слушам. Точка!

— Добре, да замълчим. Виж, устните на Комо порозовяха… Знаеш ли, за Сузън и Сандра ти никога не си бил въплъщение на бащината личност.

— Последния път, когато Сандра си беше у дома, тя си отвори чантата, за да извади цигара, и на пода, точно в краката ми, падна едно пакетче презервативи.

— Нали точно това се опитвам да ти кажа! Не успя да станеш идол за тях! И нищо чудно, че са на кръстопът. Аз поне се постарах…

— Слушай, я да не ги обсъждаме. Те са си далеч, в колежа, и поне имаме късмет, че не знаем точно какво става с тях. Като им омръзне, ще си хванат по някой нещастник, ще се омъжат и вече всичко ще бъде наред.

— А какъв дядо ще бъдеш ти тогава?

— Откъде да знам? Остави ме на мира! Иди да си играеш упражненията или си направи подводен масаж. Филмът ми харесва.

— Как може да ти харесва, като лицата им са толкова безцветни?

— Хайде да не започваме отначало.

— Ще отидем ли в Маями следващия месец?

— Може би. А може и окончателно да се пренесем там.

— И да зарежем всичко, което притежаваме?

— Да зарежем какво? Шведската ти стена може да се монтира и в микробусче.

— А компанията?

— От нея повече пари не могат да се изкарат. Сега му е времето да я продадем.

— Добре, че баща ти се помина! Само ако беше доживял това! — Мисис Ливай отправи към джапанката един изпълнен с трагизъм поглед. — И сега сигурно ще прекарваш цялото си време на шампионатите по бейзбол, по конните или автомобилните състезания. Трагедия, Гюс… Истинска трагедия!