Читать «Сговор на глупци» онлайн - страница 28

— Игнациус, какъв е тоя боклук на пода?

— Това, което виждаш, е моята житейска философия. Все още предстои да бъде обединена в едно цяло, тъй че внимавай къде стъпваш.

— И всичките кепенци са затворени! Игнациус! Та вънка е още светло!

— В моето същество се таи нещо прустовско — обади се Игнациус от леглото, на което скоростно се беше върнал. — Ооо, коремът ми!

— Тука смърди ужасно!

— А ти какво очакваш? Човешкото тяло, когато е затворено, произвежда определени миризми, които сме склонни да забравим в този век на дезодоранти и какви ли не още извращения. Всъщност намирам, че сред атмосферата на тази стая човек се чувства удивително спокоен. Шилер се е нуждаел от мириса на гниещите в писалището му ябълки, за да твори. И аз си имам своите нужди. А освен това би могла да си припомниш, че Марк Твен предпочитал да лежи по гръб в леглото, докато съчинявал старомодните си и отегчителни брътвежи, чиято значимост днешните учени се опитват да докажат. Почитта към Марк Твен е един от корените на съвременния интелектуален застой.

— Ако знаех какво е чудо в тази стая, отдавна щях да вляза!

— Пък аз не зная защо си тук сега и откъде изведнъж тази натраплива идея да нахлуеш в моята обител. Опасявам се, че тя никога вече няма да бъде същата след травмата, нанесена й от вмешателството на един несвойствен ней дух.

— Дошла съм да си поговорим. И си дигни лицето от тия възглавници.

— Чувства се влиянието на абсурдния блюстител на закона. Изглежда, те е настроил против собственото ти чедо. Между другото, той тръгна ли си?

— Да, и аз му се извиних за твоето държане.

— Майко, стъпила си върху бележниците ми! Би ли се поотместила? И не ти ли стига, че съсипа храносмилането ми, та сега желаеш да унищожиш и плодовете на моя ум?

— Добре де, Игнациус, къде да застана? Да не искаш да легна с теб в леглото? — разсърди се мисис Райли.

— Моля те, внимавай къде стъпваш! — изкрещя Игнациус. — Боже мой, едва ли някога човек е бил така нападан, подложен буквално на обсада! Какво те докара тук в това състояние на пълна вманиаченост? И какво извършва сега насилие над моите ноздри? Нима не е зловонието на евтиния ти мискет?

— Реших. Излизаш да си търсиш работа!

О, що за долна шега си правеше сега Фортуна с него? Арест, катастрофа, работа… Къде ли щеше да завърши този злокобен цикъл?

— Разбирам — отвърна спокойно Игнациус. — Като имам предвид, че ти по рождение си неспособна да вземеш решение от такава важност, предполагам, че онзи монголоид, блюстителят на закона, ти е втълпил тази идея.

— Ние с мистър Манкузо си поговорихме така, както си говорехме с татко ти едно време. Той винаги ми казваше какво да правя. Де да беше жив сега!

— Единственото, в което Манкузо и баща ми си приличат, е, че и двамата правят впечатление на твърде нелепи същества. Но независимо от това сегашният ти наставник очевидно е от онзи тип хора, които смятат, че всичко ще бъде наред, ако всеки работи непрестанно.

— Господин Манкузо работи много. В полицията хич не е леко…