Читать «Сговор на глупци» онлайн - страница 29

— Сигурен съм, че издържа няколко деца, които въобще не е желаел да има, и че всяко от тях мечтае, като порасне, да стане полицай, включително и момичетата.

— Има си три сладички дечица.

— Представям си! — Игнациус започна леко да се клати. — Оууу!

— Какво правиш? Пак ли се опитваш да ме баламосваш с тая клапа? Другите си нямат клапа, само той! Аз нямам клапа, тъй ли?

— Всеки има клапа! — викна Игнациус. — Моята просто е по-развита. Опитвам се да открехна един отвор, който ти успя да запушиш. А сега, кой знае, може да се е затворил навеки!

— Мистър Манкузо каза, че можеш да ми помогнеш да платя на оня, ако поработиш. Човекът, казва, щял сигурно да се съгласи да взема парите и на вноски, тъй мисли той.

— Много мисли твоят приятел, полицаят. Ти наистина успяваш да накараш хората да проговорят, както се казва. Не съм и предполагал, че може да е толкова разговорчив, нито пък че е способен да разисква нещо чак с такова разбиране. Не си ли даваш сметка, че се опитва да съсипе нашия дом? Започна още в момента, когато направи онзи опит за брутален арест пред „Д. Х. Холмс“. И въпреки че ти, майко, си доста ограничена и едва ли го съзнаваш, този човек е нашата прокоба! Той завъртя колелото ни надолу!

— Колело ли? Мистър Манкузо е добър човек. Ти трябва да се радваш, че не те прибра.

— В апокалиптичните ми видения той ще бъде набучен на собствената си полицейска палка. Но както и да е, да постъпя на работа, е немислимо. В момента съм зает с моя труд и усещам, че навлизам в много плодовита фаза. Може би катастрофата е разтърсила и освободила мисълта ми. Във всеки случай днес постигнах много.

— Игнациус, трябва да платиме на човека. В затвора ли искаш да ме видиш? Няма ли да те е срам да тикнат клетата ти майчица зад решетките?

— Моля те, престани да ми говориш за затвора. Тази мисъл, изглежда, изцяло те е обладала. На теб сякаш дори ти е приятно да мислиш за това. В наше време мъченичеството е безсмислено. — Той тихичко се оригна. — Бих предложил известни икономии в този дом. И току-виж, скоро се оказало, че имаш необходимата сума.

— Всичките пари за тебе харча, за да те храня и какво ли не още!

— Напоследък намерих няколко празни бутилки вино, чието съдържание, ей богу, не съм изконсумирал аз.

— Игнациус!

— Онзи ден направих груба грешка и пуснах фурната, преди да я огледам както трябва. Когато я отворих, за да сложа замразената си пица, едва-що не бях ослепен от бутилка врящо вино, която аха, и да експлодира! Предлагам да отклониш някои от средствата, които изтичат към алкохолната индустрия.

— Засрами се, Игнациус! Няколко бутилчици мискет… А ти там с твоите джунджурии?

— Би ли дефинирала значението на думата „джунджурия“? — озъби се Игнациус.

— Всички тия книги! Грамофона! Ами тромпета, който ти купих миналия месец?

— Смятам тромпета за много добро капиталовложение, при все че нашата съседка, мис Ани, едва ли е на същото мнение. Ако отново започне да удря по кепенците ми, ще я полея с вода.

— От утре почваме да гледаме обявите във вестниците. Докарваш се и тръгваш да си търсиш работа!