Читать «Сговор на глупци» онлайн - страница 26

— Трябва по-весело да гледаш на нещата — заключи полицаят.

— Сигурно — отвърна мисис Райли. — На някои хора им е по-тежко даже и отколкото на мен. Като на бедната ми братовчедка, да речем. Каква чудесна женица само. Всеки божи ден ходеше на черква. Бутна я един трамвай на Магазин стрийт — отивала рано-рано на проповедта за рибарите. Навънка било още тъмно.

— Лично аз никога не се отчайвам — излъга полицаят Манкузо. — Трябва напреде да се гледа. Нали разбираш? Ето, моята работа е опасна, да речем…

— Могат и да те убият!

— Понякога не успявам цял ден никого да пипна. Друг път пък арестувам не тоя, дето трябва.

— Като оня старец пред „Д. Х. Холмс“. Само че грешката е моя, мистър Манкузо. Трябваше да се досетя, че Игнациус е виновен за всичко! От него какво друго да очакваш? Все му викам: „Игнациус, на̀, сложи си тая, хубавата ризка. Виж само какъв пуловер съм ти купила, тури си го де!“ Ама той не слуша. Въобще не иска да ме чуе с дебелата си кратуна!

— Понякога си имам неприятности и вкъщи. С тия три деца жена ми много се изнервя.

— Да, то нервите са лоша работа. Бедничката мис Ани, дето живее до нас, нея какви нерви я гонят само! Все крещи, че Игнациус вдигал шум.

— И жена ми е същата. Понякога ми се ще да се махна от къщи! Да бях някой друг, от време на време щях до козирката да се натаралянквам. Ама това между нас казано.

— Не мога, без да си пийвам по малко. Отпуска ме. Нервите там… Нали разбираш?

— Аз пък ходя да играя боулинг.

Мисис Райли се опита да си представи дребничкия полицай с голямата топка за боулинг и рече само:

— Боулинг значи, а?

— Боулингът е чудо работа, мисис Райли! Отвлича ти вниманието от всичко друго!

— О, господи! — Гласът идеше от хола. — Тези момичета вече без съмнение са проститутки! Как могат да показват такива ужаси на зрителите?!

— Ех, ако и аз си имах едно такова хоби…

— Трябва да пробваш боулинга!

— Амиии! Та аз вече съм с артрит в лакътя. Пък и годинките ми са много, та да се занимавам с разни топки. Ще взема да се сецна в кръста и…

— Една моя леля е на шейсет и пет, и внуци има, ама все играе боулинг. Дори в един отбор участва.

— Е, има и такива жени. Аз пък никога не съм била по спорта.

— Боулингът е повече от спорт! — заяви полицаят Манкузо в своя защита. — Срещаш много хора. Свестни хора. Можеш и приятелства да завържеш.

— С моя късмет само ще взема да си изтърва някоя топка връз краката. А те и без това за нищо не стават вече.

— Следващия път, като ходя, ще те викна. И леля си ще взема. Ще идем ти, аз и леля. Разбрахме ли се?

— Майко, кога е варено това кафе? — Игнациус отново връхлетя в кухнята.

— Преди около час. Защо?

— Защото определено има противен вкус!

— А на мене много добро ми се видя — рече Манкузо. — Досущ като на Френския пазар. Сложил съм още малко. Искате ли една чаша?

— Моля?! — възропта Игнациус. — Нима смяташ да забавляваш този джентълмен цял следобед? Бих искал да ти напомня, че довечера ще ходя на кино и трябва да бъда в киносалона точно в седем, за да мога да видя и анимацията. Бих предложил да започнеш да приготвяш нещо за вечеря.