Читать «Сговор на глупци» онлайн - страница 224

— Всичките ми познати имат хубави големи лимузини — говореше мисис Ливай, докато влизаше в малкото автомобилче. — Но не и ти. Не. Ти обезателно трябва да имаш детска количка, която струва повече от кадилак и непрекъснато ми разрошва косата.

Сякаш за да докаже това й твърдение, един лакиран кичур втвърдено се развя по посока на вятъра, когато изфучаха с рев към крайбрежната магистрала. Докато пътуваха сред блатата, и двамата мълчаха. Мистър Ливай нервно обмисляше бъдещето си. Мисис Ливай с удовлетворение обмисляше своето, а морскосините й мигли спокойно потрепваха от вятъра. Най-сетне колата изрева на градска почва, а мистър Ливай дори увеличи скоростта, като усети, че все повече и повече се приближават до изкукалия Райли. Да дружи със сбирщината от Френския квартал! Един господ знаеше какъв е личният живот на тоя Райли. Налудно след налудно произшествие, безумие подир безумие.

— Мисля, че най-после анализирах твоя проблем — рече мисис Ливай, когато колата намали ход и се вля в градското движение. — Бясното ти каране ми послужи като указание. То хвърли обилна светлина. Сега вече зная защо бе толкова бездеен, защо нямаш никакви стремежи, защо запрати бизнеса си в небитието. — Мисис Ливай направи драматична пауза. — Ти имаш влечение към смъртта.

— За последен път ти казвам днеска: млъкни!

— Скандали, враждебност, негодувание! — възкликна щастливо мисис Ливай. — Това ще свърши много зле, Гюс.

Тъй като беше събота, „Панталони Ливай“ бяха прекратили за тази седмица набезите си срещу концепцията за частната стопанска инициатива. Колата мина покрай фабриката, която действаща или бездействаща, откъм улицата изглеждаше все тъй замряла. Тъничка струйка дим, подобна на онази, която се получава при горенето на листа, се издигаше от един от антеноподобните комини. Мистър Ливай умислено се загледа в пушека. Работник сигурно бе тикнал в петък вечер една от кроячните маси в някоя от пещите. Може и сега дори да имаше някой, който да си гори листенца вътре. И по-странни неща бяха ставали. По време на едно от увлеченията си по керамика самата мисис Ливай бе разпоредила една от пещите да се предостави за нейните грънци.

Когато минаваха покрай фабриката, тя втренчи погледа си в нея и промълви: „Тъжно, тъжно…“, след което завиха покрай реката и най-после спряха пред една дървена, доста занемарена сграда срещу пристана на Дизайър стрийт. Цяла диря от какви ли не боклуци приканваше минувачите да изкачат небоядисаните входни стъпала в преследването на някаква цел вътре в самата сграда.

— И да не се бавиш много — каза мисис Ливай в процеса на привдигане и възвисяване, наложителен, ако искаш да измъкнеш тялото си от една спортна кола. Тя взе със себе си кутията холандски бисквити, първоначално предназначена за пациента в Мандевил. — До болка ми омръзна това начинание. Но може би тя ще обърне повече внимание на бисквитите и няма да се налага много-много да водя разговор. Желая ти успех с идеалиста. И не му позволявай да ти свие още някой номер.