Читать «Сговор на глупци» онлайн - страница 226
Джон Кеннеди Тул
Мистър Ливай така и не можа да измисли каква ли ще е причината, поради която се е наложило да я настанят точно на това място. Но житието на Игнациус Райли го бе потиснало и много му се искаше вече да не е на Константинопъл стрийт.
— А тая историйка във вестника преля чашата на търпението! — продължи жената да говори бързо-бързо, в желанието си да предаде на публиката драмата на своето страдание. — Вижте само каква лоша слава е туй за квартала. Но почнат ли пак, тоя път ще се обадя в полицията да го приберат. Повече не мога да издържам! Без нерви останах! Дори когато Иднациус се къпе, имам чувството, че наводнението и мойта къща ще залее! Като че всичките ми тръби са се попукали! Стара съм вече. До гуша ми дойде от тия хора! — Мис Ани се загледа през рамото на мистър Ливай. — Драго ми беше, че си побъбрихме, господине. До скоро виждане…