Читать «Сговор на глупци» онлайн - страница 222
Джон Кеннеди Тул
— Още сега отивам до града, за да говоря с Райли. И ще оправя тая шашава история с писмата веднъж завинаги.
— Охо! Гюс Ливай — детектив! Я не ме карай да се смея. Сигурно сам си го написал това писмо някой ден, след като си спечелил на надбягвания и си се чувствал непобедим. Знаех си, че дотук ще се стигне.
— Струва ми се, че ти всъщност с нетърпение очакваш това дело. Че ти всъщност искаш да ме видиш разорен, пък нищо, че това би значело и ти да се затриеш.
Мисис Ливай се прозина.
— Нима мога да се боря срещу онова, към което си се стремил цял живот? Това вече напълно доказва на децата, че всичко, което съм им наговорила за теб, е самата истина. Колкото повече мисля за заведеното дело, толкова повече се убеждавам, че всичко това беше неизбежно, Гюс. Хвала тебе, боже, че мама има известни средства. Знаех си, че ще се наложи някой ден да се върна пак при нея. Но тя вероятно ще трябва да зачеркне Сан Хуан. Човек не може да изхранва Сузън и Сандра само с фъстъци.
— Ооо, я млъквай!
— Караш ме да млъкна? — Мисис Ливай заподскача нагоре-надолу върху тренажора. — Да наблюдавам катастрофата ти, без да гъкна? Та аз трябва да правя планове за себе си и за децата. Искам да кажа, че животът си тече, Гюс. Не мога да се оставя да ме доведеш до просешка тояга. Трябва само да сме признателни, че баща ти не е между нас. Ако бе доживял да види как „Панталони Ливай“ заради една груба шега отиде, че се не видя, о, ти щеше да си платиш! Повярвай ми! Леон Ливай щеше да те изгони от страната. Този човек имаше смелост, решителност. Но каквото и да стане, фондация „Леон Ливай“ ще бъде основана. Дори ако трябва с мама да се лишаваме от много неща, пак ще учредя наградата. С нея ще удостоявам и възнаграждавам хора, които имат куража и храбростта на баща ти. Не ще ти позволя и неговото име да помъкнеш в безславното си шествие към просешката тояга. Когато Ейбълман приключи, истински късмет ще е за теб, ако те вземат като чистач в някои от отборите, които толкова обичаш. Ох, как ще работиш тогава! Как ще търчиш насам-натам с ведрото и парцала като някой нехранимайко! Но недей да се самосъжаляваш. Ти сам си си виновен.
Мистър Ливай сега разбра, че изкълчената логика на жена му просто изискваше от него да се разори. Тя желаеше да види как Ейбълман тържествува; победата му за нея щеше да е някакво чудато изкупление на вината. Откакто бе прочела писмото на Ейбълман, разсъдъкът й вероятно бе обследвал въпроса от всеки възможен ъгъл. Всяка минута, докато бе въртяла педалите на велоергометъра или пък докато бе подскачала върху тренажора, логическата й система навярно й бе нашепвала все по и по-убедително, че Ейбълман трябва да спечели делото. Това щеше да е победа не само за Ейбълман, но и за нея. Всеки един от устните и писмени пътни знаци и указателни табели, които бе издигала пред двете си щерки, сочеше към окончателния и ужасен провал на баща им. Мисис Ливай не можеше да се остави да бъде оборена. Този иск за възмездие на обидата в размер на петстотин хиляди долара й беше
