Читать «Сговор на глупци» онлайн - страница 220

— Е, винаги може да е и по-зле…

— Да. Ама тва ти можеш да го кажеш. Имаш си малка търговийка, имаш син даскал, а той сигурно си има… буик, климатик и телевизор. Уау! Пък аз си нямам и радио даже. Заплатата на „Нощна веселба“ държи народа под климатичното ниво. — Джоунс сформира един философски облак. — Е, малко нещо си прав, Уотсън. И по-зле можеше да е. Ами ако аз бях тоя, дебелогъзият? Уау! Кви само може да му се случат на такъв като него! Ехей!

XIII

Мистър Ливай се отпусна на тапицирания в жълто диван и разгъна вестника, който всяка сутрин се доставяше на крайбрежието по абонамент, но далеч по-скъп, отколкото този в града. Чудесно беше да си седи сам-самичък на дивана, но изчезването на мис Трикси не бе достатъчно, за да му повдигне настроението. Беше прекарал една безсънна нощ. Мисис Ливай лежеше върху тренажора и подлагаше пухкавостта си на ранно утринни подръчквания. Беше се умълчала, заета с някакви планове относно фондацията, които излагаше на лист хартия, подпрян върху полюшкващата се предна част на уреда. Тя остави молива за миг и се наведе, за да си избере една бисквитка от кутията на пода. Именно бисквитите бяха причина за безсънната нощ на мистър Ливай. Двамата с жена му бяха предприели пътуването през боровите гори до Мандевил и не само че не откриха там мистър Райли, а и доста грубо бяха отпратени от болничните власти, които ги бяха взели за зевзеци. То мисис Ливай точно така и изглеждаше с платиненорусата си коса, слънчевите очила със сини стъкла и морскосиния грим, който образуваше около стъклата пръстен, подобен на ореол. Седнала в спортната кола пред главното здание на психиатрията в Мандевил в този си вид и с една огромна кутия холандски бисквити на коленете, тя вероятно бе събудила у служителите подозрения, рече си мистър Ливай. Но пък бе понесла всичко много спокойно. Издирването на мистър Райли, изглежда, не я безпокоеше бог знае колко. Съпругът й започваше да предусеща, че тя не държеше особено да открият Райли и че в някое кътче на съзнанието си тайно се надяваше Ейбълман да спечели делото, за да може да развее после пред Сузън и Сандра последвалата бедност като сетно доказателство за пълния провал на баща им. Тази жена бе толкова лукава и прикрита, че човек можеше да предскаже какво ще направи единствено когато тя усетеше възможност да срази мъжа си. Той вече започваше да се колебае накъде клони жена му — към неговата страна или към тази на Ейбълман.

Беше наредил на Гонзалес да откаже резервациите за пролетните тренировки. Случаят „Ейбълман“ трябваше да бъде изяснен. Мистър Ливай поизправи вестника и отново констатира, че ако храносмилателната му система не се бунтуваше така, щеше да отдаде времето си за упражняването на надзор върху „Панталони Ливай“. Подобни неща нямаше да стават; животът щеше да си тече спокойно. Но самото име, самите шест срички „Пан-та-ло-ни Ли-вай“ причиняваха киселинни усложнения в стомаха му. Навярно трябваше да промени това име. Навярно трябваше да смени Гонзалес. Но пък завеждащият кантората бе тъй предан! И беше влюбен в неблагодарната си и нископлатена работа. Не можеше току-така да го изхвърли. Къде щеше да си намери друга работа? И което беше по-важно — кой щеше да го замести? Едно от добрите основания да не закрие „Панталони Ливай“ бе, че компанията осигуряваше работа на Гонзалес. Мистър Ливай се замисли, но друго основание така и не успя да изнамери. Затвореха ли фабриката, Гонзалес можеше да извърши самоубийство. Цял един човешки живот трябваше да се има предвид. Пък и явно никой не желаеше да я купи!