Читать «Сговор на глупци» онлайн - страница 218

Но те бяха тъй импулсивни, тъй агресивни! Дориан съзнаваше, че без тях той и къщата му са напълно беззащитни. Вложи особено старание да заключи здраво вратата от ковано желязо. После се върна в апартамента си, за да довърши работата по почистването на боклуците, останали от учредителното събрание. Това бе най-фантастичната забава в неговото поприще: в разгара й Тими бе паднал от един полилей и си беше изкълчил глезена.

Дориан вдигна каубойския ботуш, чийто ток се беше счупил, и го запрати в една кофа за боклук, като се чудеше дали онзи невъзможен Игнациус Дж. Райли се беше оправил. Някои хора чисто и просто едва се издържаха. Майката на прекрасната циганка навярно е била покрусена от този ужасен вестникарски шум.

XI

Дарлин изряза снимката си от вестника и я постави върху кухненската маса. Каква премиера само! Е, поне си беше докарала от нея и малко популярност.

Тя взе роклята на Харлет О’Хара от канапето и я окачи в дрешника, а какадуто я наблюдаваше и от време на време програчваше. Джоунс се бе намесил, и то не как да е; още щом разбра, че оня е ченге, го заведе при шкафчето под бара. Сега тя и Джоунс вече не работеха. „Нощна веселба“ не функционираше. Лана Лий не се тиражираше. Ех, тая Лана! Да позира за порноснимки! Главата си залагаше за тия пари…

Дарлин погледна към „златната“ обеца, която какадуто си бе донесло вкъщи. Лана беше права от самото начало. Тая тлъста откачалка наистина беше като целувката на Смъртта. Как грубо се държеше с бедната си майчица! Клетата женица!

Дарлин седна да обмисли какви са възможностите да си намери работа. А какадуто запляска с криле и продължи да грачи, докато тя не забучи в клюна му новата придобивка и любима играчка — обецата. Телефонът иззвъня, тя вдигна и един мъж каза:

— Вижте, докарахте си популярност, и то не малко. Та аз държа един бар тука на Бърбън и…

XII

Джоунс разгъна вестника върху тезгяха в кръчмата на Мати и издуха към него малко дим.

— Уау! — Той се обърна към мистър Уотсън. — Добра идея ми даде ти със саботажа. Така се саботирах сега, че пак съм скитник!

— Тоя саботаж избухнал като атомна бомба, а?

— Дебелият изрод е атомна бомба сто процента! Мама му стара! Насочи я само тая бомба към някой и докато пада, всички ви ще спипат и ще ви гръмнат задниците! Айааа! В „Нощна веселба“ снощи беше като в зоологическата. Най-напред птицата се снесе, после и дебелогъзият се пръкна, а след него и трите пачаври, дето май право от тепихата го бяха фъснали. Мама му стара! Всички се дерат, налагат и врещят, дебелогъзият се проснал насред улицата като пуклясал, ония се трепят, псуват се и се въргалят по земята, а свинята му тлъста бере душа на платното. Мязаше на тупаница в бар от уестърните, на патаклама в някоя банда! Такава тълпа си имахме на Бърбън стрийт, че ако гледаш отстрани, ще кажеш тия мач играят. Довтаса полицията и отмъкна оная кучка Лий. Хей! Излезна, че никакво аверче си нямала в участъка. Може да душат при някои от сираците, дето ги крепеше. Уау! Бе тоя вестник що народ домъкна да ме снимат и да ме питат кво е станало! Кой вика, че черните не можели да си набутат снимката на първа страница, а? Айааа! Уау! Ще стана най-известният скитник в тоя град. Ще видиш. Рекнах му го аз на полцая Манкузо, викам: „Хей, сега като затвориха вертепа, що не му редиш на оня ти приятел там, в участъка, че съм ти помогнал, та да не почнат пак да ме дърпат за скиторене. На кой му се ще да го тикнат в пандиза с Лана Лий? Тя и отвънка беше една стока… Мама й стара!“