Читать «Сговор на глупци» онлайн - страница 219

— А имаш ли нещо наум къде да си търсиш работа, момче?

Джоунс издуха един тъмен облак, същинско буреносно предупреждение, и подхвана:

— След тая работа, дето досега я бачках, и то под минималната надница, платена почивка заслужавам, ей! Айааа! Къде ще си намеря друга? И без това вече що негра си трепят краката по улиците, та дано намерят нещо! Уау! Никак не е лесно да си набуташ задника там, дето добре плащат. Де аз да бях единственият! А и на Дарлин няма да й е леко да намери нещо добре платено за нея и за бойния орел. Който я е видял кво направи, като се изсули за пръв път на сцената, пожарни маркучи ше пуска срещу нея, весне ли се при него да търси бачкане. Чат ли си сега? Пускаш някой като дебелогъзия за саботаж, и куп невинни хорица като Дарлин се прецакват. Дето викаше мис Лий, тоя тлъст изрод ше пропилее на всекиго капиталовложението. Дарлин и бойното й орленце сега сигурно се киризят един друг и си викат: „Уау! Ама ква премиера беше! Хей! Откриване и половина! Много ми е жал, че тоя саботаж така накъм Дарлин избухна, ама като го видях оня, дебелогъзия, не можах да устои и тва е. Знаех си, че ще е като експлозия в «Нощна веселба». Айааа! Ама как избухна само! Ехей!“.

— Ти все пак си късметлия, че полицията не те е прибрала, задето бачкаше в тоя бар.

— Полицаят Манкузо, вика, бил доволен, че съм му показал шкафа. „На нас от полицията хора като тебе ни трябват, да ни помагат“, така разправя. А и още: „Хора като тебе ще ми помогнат далече да стигна!“ Па аз му викам: „Уау! Ти глей да не забравиш да му редиш на оня ти приятел там, в участъка, че, току-виж, пак почнали да ме дърпат за скиторене“. А оня вика: „Че как бе, мъжки! Всички в участъка ще са ти благодарни!“. Та сега ония полцаи са ми благодарни. Хей! Току-виж, съм получил и някоя награда! Уау! — Джоунс насочи малко пушек към светлокафявото лице на мистър Уотсън. — А оная кучка Лий как беше надиплила, ама собствените си снимки в шкафа! Полицаят Манкузо така ги зяпаше, че зъркелите му аха, и да изпаднат на земята. И вика: „Уау! Хей! Уаууу!“. Вика: „Момче, да знаеш, че сега ще стигна далече!“. Па аз си викам: „Някои може и далече да стигнат. Някои — пак скитници да станат. Вече няма да ги назначават на добре платена работа под минималната надница след тая вечер. Ще си се шляеме нагоре-надолу из града, ще си купуваме климатик, цветен телевизор…“. Мама му стара! Най-напред прочут метлен специалист, сега пък — скитник!