Читать «Сговор на глупци» онлайн - страница 206

Зад кулисите на малката сцена трима свирачи задумкаха „Ти си ми щастливата звезда“. Сцената, която също нямаше вид на много чиста, за момента бе съвсем пуста. Игнациус се обърна към бара и опитвайки се да привлече вниманието на някой, за да го обслужи, срещна погледа на бармана, който преди им бе сервирал. Онзи се направи, че не го вижда. Тогава Игнациус започна лудешки да маха с ръце към жената, която се подпираше на бара — около четиридесетгодишна представителка на латиноамериканската раса, която най-цинично му се ухили и в полумрака проблеснаха ужасяващо един-два златни зъба. Преди барманът да успее да я спре, тя се откъсна от тезгяха и се приближи към Игнациус, който се беше сгушил в сцената така, сякаш тя бе топла печка.

— Искаш да пийнеш, а, chico?

Лошият дъх от устата й се прокрадна през филтъра на мустаците. Игнациус смъкна шала от шапката и го преметна около носа си.

— Да, благодаря ви — чу се приглушеният му глас. — Плодов тоник, ако обичате. Но обезателно да е леденостуден!

— Ще види кво има — отвърна загадъчно жената и затропа към бара със сламените си сандали.

Игнациус внимателно проследи как двамата с бармана поведоха разговор със средствата на пантомимата. Повечето от жестикулациите бяха по посока на самия него. „Но в тази бърлога поне съм в безопасност — рече си Игнациус, — в случай че мускулестите мадами са почнали да шарят из Квартала.“ Барманът и жената продължаваха да си дават знаци, след което тя изтопурка обратно при Игнациус, понесла две чаши и две бутилки шампанско.

— Няма плодов тоник — рече тя и тръсна подноса върху масата. — Mira, плаща двайсе и четири долара за шампанско.

— Та това е безчинство! — Той замахна със сабята към нея. — Донесете ми кола!

— Кола няма. Нищо няма. Шампанско има. — Тя се настани на масата. — Хайде, коте. Отваря шампанско. Аз много жадна.

Дъхът й отново го обгърна и той така овърза шала през носа си, че усети как се задушава. Положително щеше да прихване от тази жена някакъв бацил, който да попадне в мозъка му и да го превърне в монголоид. Горката мис О’Хара! Да работи с такива полухора! Продиктувана от необходимостта, боециевската изолация на мис О’Хара се беше извисила до незрими висоти! Жената от латиноамерикански произход пъхна сметката в ръката му.

— Да не сте посмели да ме докосвате! — прогърмя гласът на Игнациус иззад шала.

— Ave Maria! Que pato! — промърмори си жената, а сетне каза: — Mira, сега, трябва плаща, maricon. Или бъде тебе изрита навънка и ти падне на свой дебел задник!