Читать «Сговор на глупци» онлайн - страница 191

— Игнациус, знаеш ли колко ще ти е хубаво, ако идеш да си починеш малко в Благотворителната болница? Какво ще кажеш, а?

— Да не би случайно да намекваш за психиатричното отделение? — разгневи се Игнациус. — Мислиш, че съм побъркан, така ли? А смяташ ли, че един глупав психиатър би могъл дори да направи опит да проумее мащабите на моя интелект?!

— Ти само ще си почиваш, пиленце. Ще си пишеш разни работи в тетрадчиците…

— Ще се опитат да ме превърнат в слабоумник, който обича телевизията, новите коли и замразените храни. Нима не разбираш? Отказвам да промият мозъка ми! Няма да ставам робот!

— Но, Игнациус, те помагат на много хора, дето си имат проблеми…

— Нима смяташ, че аз имам проблеми? — ревна Игнациус. — А единственият проблем, който имат и онези хора, е, че не обичат новите коли и лаковете за коси! Затова ги прибират там! Така сплашват останалите членове на обществото! В тази страна всяка лудница е пълна с клети души, които просто не могат да понасят ланолина, целофана, пластмасата, телевизията и парцелирането на земята.

— Игнациус, това не е вярно. Помниш ли стария мистър Бекнел, който живееше долу, на ъгъла? Затвориха го там, защото тичаше гол по улицата.

— Естествено, че ще тича гол по улицата! Кожата му не е можела повече да понася дрехите от перлон и найлон, задръстили порите й. Открай време смятам, че Бекнел е един от мъчениците на нашето време! Този клет човечец е поредната свидна жертва! А сега бягай на вратата да видиш дали не ми е дошло таксито.

— Откъде вземаш пари за такси?

— Сдиплил съм си няколко цента в дюшека за черни дни — отвърна Игнациус. Беше изнудил хлапака с още десет долара, като освен това го принуди да пази количката, а самият той прекара следобеда в кино „Лоус“, където гледа филм за тийнейджъри, които си правеха състезание с крадени коли. Това гаменче беше истинска находка, дар от Фортуна като възмездие за всичките й завъртания към пропастта. — Бягай да надникнеш през кепенците!

Вратата изскърца, отвори се и Игнациус се появи в пълна пиратска премяна.

— Игнациус!

— Предполагах, че не е изключено да реагират по подобен начин. Именно поради това държах всичките си принадлежности в „Разносна търговия с райска стока“.

— Анджело беше прав! — писна мисис Райли. — През цялото това време си се мотал по улиците, облечен като за карнавал!

— Шалче тук. Сабя там. Едно-две ловки и благоприлични внушения. И нищо повече. Но цялостният ефект е направо прелестен!

— Няма да те пусна да излезеш така! — крещеше мисис Райли.

— Моля те! Стига вече истерични сцени! Ще потъпчеш всички мисли, които кълнят в мозъка ми във връзка с предстоящата лекция.

— Влизай обратно в стаята, момче! — Мисис Райли започна да налага Игнациус по ръцете. — Влизай обратно вътре! Този път няма мърдане, Игнациус. Ти няма да ме позориш по този начин!