Читать «Сговор на глупци» онлайн - страница 190

— Тя е тотално объркана! — щастливо възкликна Игнациус. — Чакай само да разбере за апокалиптичната ми среща с мис О’Хара!

— Игнациус, какво получи?

— Известие от хубостницата Мирна.

— Какво иска това момиче?

— Заплашва, че ще се самоубие, ако не се закълна, че сърцето ми е единствено и само нейно.

— Ужас! Бас държа, че си му надрънкал какви ли не лъжи на клетото девойче. Познавам си те аз, Игнациус.

Зад вратата някой като че ли се обличаше, нещо тресна, сякаш парче метал падна на земята.

— Ти къде отиваш? — попипа люпещата се боя мисис Райли.

— Моля те, майко! — отвърна и гърленият бас. — Страшно бързам. Престани да ме тревожиш, ако обичаш.

— По-добре си стой по цял ден вкъщи, щом носиш само толкова — викна мисис Райли. — Как ще му платя парите на човека?

— Желая да бъда оставен на мира! Ще държа реч на политическо събрание тази вечер и трябва да си организирам мислите:

— Политическо събрание ли?! Игнациус! Ама това е чудесно! Може би ще имаш голям успех в политиката, момчето ми. И хубав гласец имаш. А в кой клуб, пиленце? В „Кресънт Сити Демократс“ или в „Олд регюлърс“?

— Партията засега е тайна. Съжалявам.

— Че що за политическа партия ще е, ако е тайна? — подозрително попита мисис Райли. — С някоя банда комуниси ли ще се събираш?

— Хм-хм.

— Дадоха ми брошури за комунисите, да знаеш. Всичко прочетох за тях. Така че не се мъчи да ме заблуждаваш!

— Да, днес следобед видях една от въпросните брошури във вестибюла. Или я беше подхвърлила нарочно, за да се поуча от заложеното в нея послание, или случайно я беше запратила там по време на обичайната си следобедна винарска оргия, вземайки я за гигантска конфета. Убеден съм, че към четиринадесет часа очите ти се фокусират с огромни затруднения. Да, аз прегледах брошурата. Почти неграмотно е написана. Един господ знае откъде вземаш такива боклуци! Навярно от старицата, която продава бонбони на гробищата. Слушай, не съм комунист, така че ме остави на мира.