Читать «Сговор на глупци» онлайн - страница 188

— Ужас! — натъжи се мисис Райли. — Какво ще прави, ако го изритат от полицията? А и три дечица са му на ръцете!

— В „Разносна търговия с райска стока“ има няколко съблазнителни местенца за предприемчиви личности с добър вкус — подхвърли Игнациус.

— Чуй го само тоя кретен! — викна Санта. — Оле, Айрини! Най-добре веднага звънкай в Благотворителната, пиленце!

— Ще му дадеме още една възможност. Може пък да спечели от лотарията.

— Чудя се защо ли сме седнали да си приказваме, моето момиче — изгъргори Санта. — Ще се видиме довечера към седем. Клод каза, че ще намине. Ела да ни вземеш и хубавичко ще се поразходим към езерото да си похапнем от ония чудни рачета, дето ги правят там. Ихааа! Ех вие, деца, голям късмет извадихте, че си ме имате мене за наставница! Че то някой трябва да ви надзирава, още повече, щом Клод така се навърта… — изкикоти се Санта по-дрезгаво от обикновено и затвори.

— Та за какво толкова беше целият този брътвеж? — попита Игнациус.

— Млъквай!

— Благодаря ти. Виждам, че тук както обикновено е много приветливо.

— Колко пари донесе днеска? Пак ли четвърт долар? — развика се мисис Райли.

Тя скочи, бутна ръката си в един от джобовете на престилката и измъкна прелестната фотография.

— Игнациус!

— Давай си ми я! — ревна той. — Как смееш да петниш този изящен образ с винарските си лапи?!

Мисис Райли се опули в снимката и притвори очи. Изпод затворените клепки се търкулна една сълза.

— Още като почна да продаваш кренвирши, разбрах, че ще се събереш с такива хора.

— Какво искаш да кажеш с „такива хора“? — ядоса се Игнациус и натъпка снимката в джоба си. — Това е една гениална жена, която използуват не по предназначение! За нея ще говориш с почит и преклонение!

— Нищо няма да говоря — проплака мисис Райли, а клепачите й все още бяха плътно запечатани. — Върви си в стаята да пишеш дивотии.

Телефонът иззвъня.

— Това пак сигурно е моят мистър Ливай. Вече два пъти се обажда.

— Мистър Ливай ли? Какво желае това чудовище?

— Не ми каза. Хайде бе, луд такъв! Обади се! Вдигни телефона!

— Аз пък въобще не желая да разговарям с него — прогърмя Игнациус. Той вдигна слушалката и рече с преправен плътен глас и с акцент: — Алууу?

— Мистър Райли? — попита мъжът отсреща.

— Мистър Райли го няма вкъщи.

— Гюс Ливай се обажда. — В далечината някаква жена нареждаше: „Да видим сега какво ще му кажеш! Още една пропусната възможност и психото, току-виж, офейкал!“

— Страшно много съжалявам — произнесе отчетливо Игнациус. — Повикаха мистър Райли спешно да замине извън града по неотложни въпроси. Той всъщност е в щатската психиатрична болница в Мандевил. След като беше така безобразно уволнен от вашия концерн, непрекъснато снове до Мандевил и обратно. Аз-ът му е жестоко наранен. Всеки момент навярно ще получите сметката за хонорара на психиатрите. А тя е, бих казал, зашеметяваща.