Читать «Ейглетиерови» онлайн - страница 98

— Жан-Марк, пак ли започваш! — каза му тя с укор.

Той задмина с ярост две коли и отвърна:

— Само като си помисля, че по това време, след два дни…

— Млъкни, мили… Утре пак ще отидем във „Феродиер“.

— А вдругиден ще отидеш да го посрещнеш на аерогарата!

— С това нищо няма да се промени!

— Вярваш ли? Или пък искаш аз да вярвам! Но това е невъзможно, Карол! Когато той бъде тук, с нас ще бъде свършено!

— Защо?

— Няма да мога да понеса… Ти в неговите обятия, и то още същата вечер…

— Няма вече нищо между Филип и мене, отдавна!

— Ти лъжеш! Лъжеш! Впрочем ще позная по лицето ти още на другия ден сутринта. О, Карол! Толкова съм нещастен! Какво ще стане с нас?

Той чувствуваше от дясната си страна напрегнатото й лице, осветено слабо от блясъка на контролното табло. Страшна воля се криеше в тази фина като порцелан глава.

— Вярвай ми — каза тя. — Мисли само за нашата любов. За нищо друго не трябва да се интересуваш.

— А за тебе?

— Обичам те, Жан-Марк. Обичам те като луда. И запомни добре, че никой не е така смел, както една луда жена, която знае какво иска.

Тя се наклони към него и обсипа лицето му с леки, топли и бързи целувки. Страстно желание като ток премина през тялото му. После отново си пожела да умре, за да не преживява загубата на това щастие. Но споменът за двамата ранени край пътя го накара да отрезнее. Представи си как червената течност блика от вените, как се разлива тук на пътя и напоява дрехите, земята. Карол обезобразена. Свидетели, скандал, а може би и страдания… Косите му настръхнаха.

В Париж, при първата червена светлина, тя му каза:

— Дай ми волана, а ти се прибери с метрото. Не трябва да се завръщаме заедно.

Тя обмисляше всичко. Той се подчини.

Колата се отдалечи и го остави изумен на тротоара. Изведнъж се почувствува смазан.

Когато се прибра вкъщи, в девет часа без четвърт, всички бяха на масата: Карол, Мадлен, Франсоаз и дори Даниел, който се бе завърнал този следобед от Фонтенбло. С възмутено лице Мерседес спря да сервира и остана неподвижна в очакване да получи нова заповед.

— Ти прекаляваш, Жан-Марк! — каза Карол нежно. — Всеки ден се прибираш все по-късно!

Още веднъж той бе потресен от непринудеността й, когато лъжеше. Неприятно чувство го обзе, вместо да й благодари, че така умело прикрива тяхната тайна. Можеше ли да бъде искрена с него, щом като не бе с другите? Той промърмори нещо за извинение, седна и си сложи малко ядене в чинията. Даниел се увлече да разказва за някаква пещера, която открил с приятелите си и която била пълна е прилепи, увиснали с главата надолу.

— Много са смешни! Нямате си представа! Малка кучешка муцунка, мека козинка…