Читать «Ейглетиерови» онлайн - страница 100

Жан-Марк се скри зад сергията на някакъв продавач на козметични препарати и разтвори вестник пред себе си. Беше на двадесет метра от Карол. Тя не можеше да го забележи, но той я виждаше така, както никога досега не бе я гледал. Искрена, разбулена, обезоръжена, защото се считаше в съвсем безопасно положение. Колко страшна е недоверчивостта на бога, който ни наблюдава и през стените! Минутите летяха и той не се отказваше от тази превъзходна позиция. На два пъти тя направи няколко крачки към него, но се завърташе на токчетата си, без да подозира, че в този момент той изгаря, и се отдалечаваше с безразличие. Жан-Марк се съвземаше с големи усилия. Ръцете му изтръпваха с този вестник като екран пред очите му. Силни бръмчения заглушаваха от време на време обичайната музика и тракането на съдовете в кафенето. „Самолетът за Жасио ще отлети. Пътниците да заемат местата си. Врата номер 20…“

Изведнъж хората пред врата 46 се размърдаха. Първите пътници от Ню Йорк започнаха да влизат един след друг. С документи в ръце те се отправяха към полицаите и митничарите. Един печат в паспорта, един поглед в кожената чанта на деловия мъж или пък в съвсем новичката чанта на дамата, пътувала за развлечение, и заподозрените, освободени след секунда, тръгваха бързо, изморени, объркани и сияещи към изхода. Посрещаните, които чакаха нетърпеливо, ги заобикаляха, прегръщаха и отвеждаха, като им шепнеха банални думи.