Читать «Ейглетиерови» онлайн - страница 96

— Какво мислиш за Александър Козлов?

* * *

Жан-Марк запали нощната лампа, погледна часовника си (беше един часът след полунощ), взе учебника си по административно право, който бе захвърлен на пода, и със замътени от съня очи зачете с досада един параграф:

„Моралните вреди в административното право обхващат само вреди без икономически ефект, такива, които не могат да се оценят, поне условно, в пари… Държавният съвет отдавна отказва да компенсира моралните вреди, нанесени на хора при злополуки, а още по-малко за Pretium doloris или неимуществени вреди“.

Той не беше вечерял: сандвичите и сладкишите само бяха убили апетита му. Карол бе дала отпуска на Мерседес през великденската ваканция и затова Агнес сама бе подредила салона и измила чиниите. Въпреки настояванията на Франсоаз и Жан-Марк, Мадлен се бе върнала да нощува в стаята си в хотел „Моне“. Нежеланието й да спи у тях беше станало идея фикс. Бе приела да живее в къщата на брата си в село — навярно защото там наблизо нямаше никакъв хотел, — но не и тук, в Париж! И колкото повече се мъчеха да я вразумят по този въпрос, толкова по-упорито и по-смешно тя държеше на своето решение. В края на краищата Жан-Марк я обичаше заради нейното твърдоглавие. Той би желал да има нейната воля, за да не се отклонява никога от пътя, който си бе начертал. Да живее върху релси! Да лети с пълна скорост! Право към целта. А вместо това се двоумеше, подскачаше насам-натам… Мисълта за Карол пак го обзе и той отново се почувствува откъснат от земята. Защо бе толкова резервирана към него, макар че понякога го възнаграждаваше с докосване на ръката, с поглед? Не се ли забавляваше, като го увличаше така само, от безделие, от любопитство, докато чакаше завръщането на съпруга си? За да си отмъсти, той се помъчи да я види не толкова красива, колкото си я представяше, да я изкара глупава заради маймунските й номера пред гостите на Франсоаз! Но нападките, които й отправяше, падаха, без да я засегнат, като не достигнали целта си стрели. И като не можеше да заспи отново, той стана, направи няколко крачки, запали цигара и започна да мисли за Мики. Тя го бе приела завчера, всичко мина, както си го бе представял: любов, бърборене в леглото, а после разочарование, което наду главата му, и мрачно завръщане вкъщи… Той смачка цигарата в пепелника, вмъкна се в леглото си, изгаси лампата. Дано не се унесе пак в мечти. Затвори очи и зачака съня. Минутите се нижеха. Започна да си повтаря наум страници от учебника, за да прогони мислите си. Методът се оказа чудесен. Постепенно главата му се изпълваше с мастило. Pretium doloris, неоценими в пари вреди… И изведнъж, той почувствува, че потъва с гръб надолу, в мрака…

Лек шум го разбуди. Надигнал се на лакътя си, забеляза един светъл лъч, който, се разпръсна върху тъмната стена срещу него. Някой бавно отваряше вратата. Той потърси пипнешком ключа на лампата. Светлината блесна: Карол! Бяла прозрачна нощница се развяваше върху тялото й. Лицето й бе сериозно. И преди той да успее да заговори, тя постави пръст на устните си, за да го накара да мълчи. Изумен, той я гледаше как се приближава с леки стъпки към леглото. Представяше си формата на гърдите й, на бедрата й. Карол се спря пред него прозрачна, бяла, страшна. Две нежни ръце хванаха главата му. Тя се наведе над него и при тази близост той видя пред себе си едно голямо лице, което му бе непознато. В очите на Карол имаше някаква молба, смирена и зла, нещо нежно и едновременно животинско, което го заслепяваше.