Читать «Ейглетиерови» онлайн - страница 95

При тези думи той отправи дружелюбен поглед към Франсоаз. Тя се смути, почервеня и поднесе напитки и сандвичи на групата. Настъпи дълго мълчание, всеки размишляваше върху значението на думите, произнесени от Александър Козлов. Мадлен го наблюдаваше и не можеше да се освободи от обзелото я мъчително чувство. Не звучеше ли театрално цялата тази яростна проповед за вярата? Всичко това не бе съвсем френско! До прозореца някой разказваше вицове. Един женски глас извика:

— Не, Ролан, това наистина са големи идиотщини!

Карол влезе точно по това време. Появата й в салона предизвика сензация. Елегантна, гъвкава и весела, тя успя да се усмихне и да заговори с всички. И изведнъж погледите се устремиха само към нея. Младите момичета угаснаха една след друга, а тя не преставаше да бръмчи: „Не се смущавайте!… Това е невъзможно!… Аз само така наминах!…“ Дори Александър Козлов отстъпи своята аудитория, сякаш бе изпълнил номера си. Мадлен си каза, че тази предвзетост в случая е наистина много изящна. Франсоаз предложи на мащехата си най-хубавия фотьойл, на който Карол кацна като пеперуда. Заобиколиха я. Тя не казваше нищо значително, но всички я слушаха с удоволствие, дори с интерес.

* * *

Жан-Марк се прибра вкъщи едва в седем и половина часа. Още в коридора шумът от разговорите го разгневи. Като прекрачи прага на салона, той си помисли, че не сестра му, а Карол има гости. Беше използувал следобеда, за да преговаря гражданското право с Хю-бертел, приятел от факултета, който, макар да не можеше да се сравнява с Дидие Копелен, беше добър партньор за такива спешни случаи. С претъпкана глава от юридическа проза, той изпи с удоволствие чашата уиски, която Мадлен му предложи, и се настани на дивана между две типчета, които не познаваше.

Искаше му се да разгледа приятелите на сестра си, но въпреки желанието му неговият поглед се спираше все върху Карол. Откакто се бяха завърнали от Бромей, тя нито веднъж не бе се опитала да се приближи до него. Можеше да смята, че вече напълно се е отказала, и тази мисъл му бе приятна. Впрочем баща му се завръщаше след три дни. А в понеделник факултетът отново отваряше вратите си. Всекидневието в семейството и в университета представляваше за него защитна броня. В момента Карол, навела тяло като изящна арабеска, разказваше на Александър Козлов за изложбата на антични кукли, която бе посетила с една приятелка. Афектираният й глас дразнеше Жан-Марк, сякаш тя отдаваше другиму това, което дължеше нему. Това кокетство — мислеше си той — е мания, недостойна за нея. И докато я хулеше така, тя стана, приближи се до него и му поиска цигара. Той се почувствува като измъкнат от дъното на някаква пропаст. Карол задържа ръката му, докато той щракаше запалката си. Пламъчето блесна между тях като знак на приятелство. Малко пушек, една усмивка и Карол му обърна гръб. Би желал да има сили да си отиде. И все пак остана, прелъстен, разгневен, смълчан, като пиеше уиски и прехвърляше тъжни мисли, докато самата тя се оттегли. Веднага след това, сякаш вече нищо не ги задържаше, гостите се разотидоха. В празния салон, в който бяха разхвърляни чаши и мръсни чинии, Франсоаз, сияеща, попита Мадлен: