Читать «Ейглетиерови» онлайн - страница 93

— Вие сте много суров към антикварите — каза тя. — Но ви разбирам. И аз изпитвам ужас пред „изложените“ предмети.

Патрик, който бе млъкнал от известно време, се намеси грубо в разговора:

— И все пак в увлечението си към предметите не бива да забравяме живите същества. Трябва да се живее за хората, а не за предметите. Усамотението в нашия век е грях!

— А може ли човек да бъде сам? — каза Александър Козлов. — Това, което ние наричаме самота, е само едно малко, празно и тихо пространство между нас и другите. Дори тия, които си въобразяват, че са сами, в действителност са свързани с хиляди невидими нишки с човешката верига.

— И тази верига достига до Бога — забеляза поучително Патрик.

— Ние всички така предполагаме — отвърна Александър Козлов с усмивка.

Патрик стана с ръце в джобовете и със студен блясък на неодобрение зад очилата. Навярно Франсоаз му бе казала, че Александър Козлов е атеист. Той искаше да изобличи неверника, да му запуши публично устата.

— Лично аз не предполагам, господине, уверен съм! — каза той. — Без Бог е невъзможно да си обясним света. Най-великите гении — Паскал, Нютон, Фарадей, Максуел, Ампер, Пастьор, са вярвали в Бога!

— Всеки както си знае! — каза Александър Козлов. — Ами ако истинското обяснение е над възможностите на човека?

— Бог ни е дарил с ум, за да можем да го разбираме!

Като счете, че е под неговото достойнство да отговори, Александър Козлов се изправи на дългите си крака и отиде да остави празната чаша на масата. Франсоаз го настигна и пак му сипа водка. Мадлен ги изгледа, както бяха изправени един до друг. Разговаряха — той в добро настроение, с разкопчано сако, с палец в колана, с отпуснат вид, а тя цялата изтръпнала, с неестествен блясък в очите. Другите младежи в салона се бяха развеселили и водеха не толкова сериозни разговори. Смееха се шумно. Кории Борделе протегна ръце под носа на Мадлен: „Позволявате ли?“ — каза тя и отнесе чинията със сандвичите.

— Тия със сиренето са страшни! — заяви Фредерик Масар.

— Ами с пастета? Опита ли тия с пастета? — каза Мирел, сестрата на Корин.

Отдалече Франсоаз им се усмихна като домакиня.

Патрик, който се измъчваше, че не бе успял да каже на Александър Козлов всичко, което му бе на сърцето, се клатушкаше пред Мадлен. Беше замислен и нервен. И като не можеше повече да се въздържа, изръмжа:

— Този господин никак не е логичен в своите разсъждения. Човек трябва да вярва в нещо определено, за да има желание да живее. Ако не се чувствува отговорен, ако мисли, че е само една прашинка във вселената, ако не очаква наказание или награда там, на оня свят, може ли да се очаква нещо добро от него.

И тъй като умишлено бе повишил тон, Александър Козлов се върна при него и му каза:

— Ние не стоим на една почва, драги. Вие говорите за необходимостта от една достъпна доктрина, която да поддържа благоприличието и дисциплината сред народа, а пък аз говоря за по-висша доктрина, достъпна за хора, които не се страхуват да си поставят въпроси.

— Не може да има две религии! — извика Патрик. — Една за посветените, а друга за тълпата! Бог не се дели на части!