Читать «Ейглетиерови» онлайн - страница 91

Мадлен видя да влиза мъж на около тридесет и две години, висок, слаб, с дълги ръце, с матово, сухо и измъчено лице, в което блестяха две черни разтворени зеници, подобни на тия от византийските икони. Тя веднага разбра, че е Александър Козлов. След като се запознаха, той седна срещу нея между младежите, взе си един сандвич и чаша водка, каза няколко любезни думи. Това ли бе необикновената личност, за която говореше Франсоаз? Младото момиче не го изпускаше от очи и жадно поглъщаше всичко, което той казваше, сякаш думите му бяха мисли на някакъв принц на мъдростта. Мадлен съжали Патрик, но той, изглежда, нищо не забелязваше. Сигурен в знанията си, както във възела на връзките на обувките си, той започна да спори за отношенията между науката и морала. Навярно наскоро бе чел някаква статия по въпроса и сега искаше да блесне пред другите. Александър Козлов, който изглеждаше уморен и разсеян, го остави да бръщолеви, без да му възразява. Но този монолог дразнеше Франсоаз и тя се опита на няколко пъти да го прекъсне. Напразно: Патрик започваше още по-разпалено. Александър Козлов се наведе към Мадлен и й каза полугласно: