Читать «Ейглетиерови» онлайн - страница 92

— Франсоаз много ми е говорила за вас, мадам. Вие сте антикварка, нали?

— Това е доста силно казано за професията, както аз я разбирам и упражнявам!

— В края на краищата вие се интересувате от живота на предметите! Бих желал и аз да имам време да се занимавам със същото!

— Обичате ли красивите неща?

— Не. Обичам нещата такива, каквито са, заради тайнствеността, която се излъчва от тях. Някои неща, считани за много грозни, ми говорят повече, отколкото нещата, считани за много красиви. Както виждате, аз съвсем не съм любител на изкуството. Дори малко се срамувам пред вас, че ми липсват познания!

— Знанията не са нищо, инстинктът е всичко. А вие имате такова чувство — доказахте го с това, което току-що рекохте!

— Във всеки случай струва ми се, че е невъзможно да се отрича влиянието, което оказва върху вас така нареченият неодушевен свят. Нищо не ме натъжава така — простете ми! — както една антикварска витрина! Всички тия мебели, всички тия дребни украшения, изоставени там, полумъртви от скука, чакат някакъв собственик, за да оживеят! Тъжно е като в кучкарник, в който луксозни кученца скимтят, за да ги купи някой!

Мадлен се засмя, развеселена и разчувствана. Дълбокият глас на този мъж, неговият мрачен поглед, настойчив до нахалство, слабите му ръце с дълги пръсти, обхванали една чаша, извивката на раменете му — всичко това бе неговият чар, от който се чувствуваше пленена и който не искаше да отхвърли.