Читать «Ейглетиерови» онлайн - страница 9

— Много си тежка!

Искаше да й изложи проекта си за пътешествието до Брега на слоновата кост, но очевидно беше, че Франсоаз я бе вече превзела със своите женски истории.

— Къде отивате? — попита ги той.

— Във „Флора“ — отвърна Франсоаз.

— Ще дойда с вас!

Франсоаз наведе глава и каза с важен тон:

— Не! Имаме да си говорим.

— Сигурен бях! — изръмжа Даниел.

Дразнеше го тайнствеността, с която сестра му се ограждаше. Преди тя бе една безполова личност. Но от една година бе невъзможно да се говори с нея като с момче. Приближила се до колебливото, вълнуващо се, бъбриво и неразбираемо стадо на жените, тя се отскубваше от семейството.

— Ще те видя ли тази вечер, Маду? — подзе Даниел.

— Да — отвърна Мадлен, като разчорли четината на племенника си. — Ще вечерям с вас.

— Добре тогава! И аз имам да ти разказвам много неща.

Мадлен и Франсоаз излязоха хванати за ръка. На улицата младото момиче реши, че във „Флора“ няма да имат възможност да си говорят свободно, и предложи да отидат в едно симпатично място, което тя знаела, „английски тип“, зад булевард „Сен Мишел“. Вървейки до племенницата си по тесния тротоар, Мадлен се радваше на преселването си като на лечение с шокове. Всеки път, когато напускаше спокойствието на селото и на морето, Париж я замайваше. Шумът, въздухът, миризмата, липсата на хоризонт й причиняваха главоболие, но без да накърняват удоволствието й. Нейният поглед подскачаше от витрина на антикварен магазин към витрина на някоя художествена галерия. Струваше й се, че от всички къщи мечтите на обитателите към изящното изкуство слизаха от горните етажи в партера по силата на земното притегляне. Най-прекрасните мебели стил Луи XVI добре съжителстваха с абстрактни картини, нарисувани с войнствени багри. Обзета от страстта на своята професия, Мадлен различаваше оригиналите от имитациите. Тя се възхити на един чифт чинии от времето на френската кампания в Индия (жалко, че на едната има драскотина!), започна да пресмята точната възраст на един очарователен шкаф, облицован с махагон, във форма на полумесец, обхвана я желание да влезе, да попита за цената… Но ето че друга витрина я привлече. Когато се намираше в този квартал със стари камъни и с млади мисли, тя се чувстваше възродена въпреки умората си. Носеше ниските си обувки, но съжаляваше за панталона си. Полата се развяваше около краката й и тя изпитваше неприятното чувство, че отдолу е гола. Франсоаз я влачеше от една уличка в друга. След антикварните се заредиха магазини с хранителни стоки. После месарниците, отрупани с червеникави меса, и рибарниците, потънали в съкровища от сребърни люспи, се отдръпнаха, за да направят място на книжарниците — магазини без багри и миризми. Наближаваше време по булевард „Сен Мишел“ да нахлуе поток от студенти и затова Франсоаз се спря пред една чайна с фасада от светло дърво и с вход, украсен с кръгли зелени и жълти плочки във форма на бутилкови дъна.