Читать «Ейглетиерови» онлайн - страница 7

Скрил се зад гърба на своя приятел, Даниел се наведе над джобния си атлас, разтворен на Африка. Беше вече очертал пътя си с червен молив: Париж, Марсилия, Алжир, Казабланка, Дакар, Конакри, Абиджан… Задача: здравните условия на африканците извън големите селища. Разбира се, това беше много претенциозна тема за един завършващ лицей ученик, който нямаше и най-елементарни понятия от медицина. Но макар и да съзнаваше, че въпросите, които искаше да проучи, надхвърлят сегашните му познания, Даниел разчиташе, че на място, когато ще се пече на ръжен, ще съумее да се справи — въодушевлението ще замести науката. При положение че неговият проект бъде одобрен, той ще замине веднага след матурата — издържал или скъсан, това няма значение! — тоест на всяка цена още в началото на юли. Сега сме едва ноември! Седем месеца в очакване! С примирение той даде ухо на обясненията на алгебричните формули. Знакът на производната. Значението на измененията на функцията x от y. Черната дъска беше покрита с тебеширени числа. Човек би помислил, че това е тълпа от негри, които въртят бялото на очите си. А дъждът продължаваше да се лее зад мръсните прозорци в двора на лицея, над островърхите колиби, върху девствената гора, върху пълното с мляко с кафе блато, в което се гмуркат хипопотами. Най-после в четири часа следобед училищният звънец отне думата на учителя и отпрати Африка в мъглите. Четиридесет ученици се спуснаха към вратата така, както пътниците на потъващ кораб се хвърлят към спасителните лодки. Дебюке настигна Даниел в коридора и го тупна по рамото.

— Е, доволен ли си?

— Още питаш! — отвърна Даниел. — Но ти също трябваше да кандидатствуваш.

— Родителите ми не са съгласни.

— Ами ако ги бе пообработил малко?…

— Майтапиш ли се? — въздъхна Дебюке. — Те винаги са съгласни с всичко и това именно създава трудности! А пък най-важното е, че няма да ми бъде приятно да замина само с толкова пари, колкото да не умра от глад. Аз обичам да си гледам кефа. Ще пукна от скука, като напусна стаята си, грамофонните си плочи, книгите си. Ти ще каталясаш там!

— Може би.

— Не те ли е страх?

— Да, малко — призна си Даниел. — Но е привлекателно.

Той пресилваше любовта си към приключенията само за да прилича на героите, които Дебюке създаваше във фантазията си. А в същото време Дебюке привидно проявяваше остарял вече вкус към комфорта и към интелектуалните интереси изключително само за да поддържа авторитета си пред Даниел. Винаги беше изискано облечен този Дебюке: дребен, кокетен, рус, с чиста риза, с малки крачета в черни, винаги лъснати обувки. Съвсем малка зъбна протеза придаваше метален блясък на усмивката му. Думите звучно се лееха от устата му. Той бе пръв във всичко. За Даниел, който се миеше колкото се може по-рядко и беше небрежен към облеклото си, този денди с остър ум беше образец на съвършенство, което той никога не бе претендирал да достигне. Даниел хвърли кос поглед към отражението си в стъклото на един от прозорците в коридора. И още веднъж трябваше да оплаче своите тесни рамене, дългите си ръце, своя отпуснат вид и малката си кръгла глава с груби черти, прихлупена от кичур светлокафяви коси. Обаче ще добие по-хубава фигура с кафявата униформа, с камерата през рамо, с бастунчето в ръка.