Читать «Ейглетиерови» онлайн - страница 11

— Много хубава новина ми казваш, мила! — извика тя. — Разправяй!

— Запознах се с него у приятели през месец май — започна спокойно Франсоаз. — После, през време на лятната ваканция, се загубихме. В началото на новата учебна година съвсем случайно го срещнах в една от книжарниците в квартала. Той завършва геология, подготвя дипломната си работа. Излизали сме няколко пъти заедно.

— Как изглежда? — попита Мадлен. — Хубав ли е?

Този въпрос се изплъзна от устата й: тя се засрами, сякаш бе извършила детинска постъпка. Франсоаз я загледа приятно изненадана.

— Не е грозен, струва ми се — каза тя.

Твърде любопитна, за да може да се въздържа, Мадлен се върна на въпроса:

— Едър? Черноок? Разкажи ми подробно!

— Среден — каза със смях Франсоаз. — По-скоро рус. Носи очила.

— Интелигентен?

— Много интелигентен!

— И друго?

— Много коректен… много прям… много възпитан…

— И все пак това не му пречи да има много недостатъци.

— Забелязала ли си ги вече?

— Разбира се, Маду! Ние не се възхищаваме един от друг!

Мадлен се почувствува изостанала от времето със своя пансионерски ентусиазъм. Тя бе на осемнадесет години; а Франсоаз на петдесет.

— От какво семейство е? — попита тя, за да се върне към действителността, но веднага отсъди, че и този въпрос, е неуместен анахронизъм.

— От скромно — отвърна Франсоаз.

— Какво значи това?

— Родителите му са дребни чиновници.

Мадлен беше решително за социалното равенство.

— А? Много добре каза тя. — Ами обичаш ли го, обичате ли се?

Франсоаз изяде едно парче кейк, изпи глътка чай, избърса устните си и каза:

— Да. За нас това е много важно.

— Какво разбираш ти под това „много важно“?

— Имаме намерение да се оженим.

Ясният отговор изненада Мадлен.

— Нима? — измънка тя. — На колко години е?

— Ще навърши двадесет през февруари.

Мадлен се развълнува.

— Двадесет години? Това е лудост! Без положение! Има още много години да учи! Военната служба!

— Но, Маду, ние ще се оженим чак след пет години.

— А, добре!… Обаче пет години са много! Какво ще правите, докато чакате?

— Ще следваме.

Светкавична мисъл премина през ума на Мадлен. Тя смачка цигарата си в пепелника и попита сурово:

— Любовница ли си му?

— Не. И нямам намерение да му ставам.

Веднага друга цигара в устата. Остро щракане на запалката. Успокоителният аромат на тютюна. Мадлен отвя с ръка пушека, който залютя в очите й, и зашепна бързо:

— Но, мило мое дете, вие няма да удържите така в продължение на пет години! Не сте от камък нито ти, нито той. В края на краищата ще започнете да правите глупости! И ще забременееш…

— Не виждам защо фактът, че се обичаме, налага необходимостта да спим заедно — каза Франсоаз, като гледаше леля си право в очите. — Ние не сме животни. И Патрик е толкова религиозен, колкото и аз. Вярвам на думата му, както и той вярва на моята. Разсъжденията ти може би са основателни по отношение на други, но не и за нас.

Само за миг Мадлен, почувствувала се обезоръжена, се усъмни в своите доводи. Франсоаз беше толкова уверена и толкова чистосърдечна, че наистина беше способна да остане чиста в продължение на пет, в продължение на десет години от мъж, който я обича и на когото тя иска да стане съпруга. Духовната й сила се четеше в нейните широки, блестящи и спокойни зеници. Тя беше благоразумна и уравновесена до фанатизъм. Това желание за въздържане се видя на Мадлен по-опасно от един изявен вкус към всички удоволствия на живота. И тя се страхуваше, че няма никакво основание да се страхува.