Читать «Ейглетиерови» онлайн - страница 88

— Какво става с твоя Патрик?

Франсоаз наведе глава и отвърна:

— Добре е.

— Навярно не е много весело, че сте далече един от друг през великденската ваканция?

— Необходимо е да сме разделени от време на време. Патрик учи по-добре, когато не съм близо до него. Пък и аз също работя по-добре. Наближават семестриалните изпити. А това е много важно!

— За него, сигурно…

— И за мене, разбира се! Искам на всяка цена да взема всички изпити за първата година. И ще успея. Имам толкова, добри професори!…

— А този, който ти изпрати пощенската картичка?

— Да, Александър Козлов — каза Франсоаз.

Лицето й се оживи като огряно от слънчев лъч.

— Всъщност — продължи тя, — той е само преподавател, но ни учи по-добре от редовния професор, господин Вержерон. Изключително същество! Измъчен човек! Търсач на големи истини!…

Тя си спомни за неговата тъжна изповед и потъна в размишления. Един орангутан се изправи пред вратата на колата. Разчорлен, мокър и ухилен — Даниел.

— Предложиха ми да прекарам нощта с тях, в палатката — каза той.

— Е, и какво? — попита Мадлен.

— Какво ли? Отвърнах им, че ако е за леля, предпочитам моята си!

— Пак ли започваш! — скара му се Франсоаз.

— Да — съгласи се той. — Не бях много оригинален, но какво да се прави! От всяка свирка дърво не става! Пардон, исках да кажа, че от всяко дърво свирка не става!

Той се тръшна на седалката и запя една студентска песен, като заместваше циничните рефрени с думичките „пам, пам, пам!“, които звучаха двусмислено.

— Не му обръщай внимание, Маду — каза Франсоаз. — Това е единственият начин да го накараме да млъкне!

Песента разсмя Мадлен. Познат й бе целият текст, макар племенникът й да си мислеше, че тя я чува за първи път, и то от него. Тя знаеше, че сега Даниел прекарва пубертета си и че след няколко години ще се отърси от тези глупащини. Разбира се, ако бе на мястото на Карол и на Филип, тя щеше да бди върху поведението му. Но какво можеше да направи сега от разстояние? След две минути Даниел свърши песента и замлъкна. Мадлен го запита как върви в училище, той отвърна немного убедително, че всичко вървяло добре, че има надежда да изкара през месец юни, но че ставало много мръсно, тъй като се очаквало да отменят техните изпити, а пък той си бил дал толкова труд, за да ги избие. После заговори за Брега на слоновата кост, където щял да бъде в стихията си. Франсоаз пък каза, не мечтае само за Гърция. Мадлен си помисли колко хубаво би било, ако можеше да придружи децата в това пътуване. Тя би могла да загатне на Филип, но той ще се отнесе грубо, а може би дори с презрение. Предчувствуваше как ще реагира. Предпочиташе всичко друго, но не и срама пред отказа на брат си. Ще си бъде много добре в Тюке през лятото; нямаше нужда от никого. Колата подскачаше в дупките.