Читать «Ейглетиерови» онлайн - страница 61

В продължение на цял час Жан-Марк не пипна писалката си. Професорът говореше за ония деяния на правителството, „които нямат нито законодателен, нито юридически характер“, а той си мислеше за момичета, за приятели, за баща си, за бъдещето… Врявата след края на лекцията го измъкна от мечтите. Като следваше потока на колегите си, той излезе с Дидие в големия хол пред входа, където хиляди глави се люшкаха и въртяха около черните квадратни колони. Тук-таме някои отчаяни студенти четяха или обявите за предлагане на работа, окачени по таблата, или многообещаващите афиши на студентската корпорация и на националния съюз на студентите във Франция. „Предлагаме ви… Помощ за през ваканцията… Университетски ресторант… Покупка на циклозаписки… Социално осигуряване…“ Върху циферблата на екрана на електрическия часовник цифрите подскочиха: 11 часа и 50.

— Отиваме ли в „Суфло“? — предложи Дидие.

Преминаха през открития паркинг. Собствениците на мотопеди и коли бързаха към своите возила, опрени до фасадата, цялата от метал и стъкло. Времето бе сухо и студено. Те влязоха в Люксембургската градина и се насочиха към булевард „Сен Мишел“. Истинско удоволствие бе да крачиш с приятел из пустите алеи. Нямаше дечурлига, които да се навират в краката ти. Зад голите дървета се очертаваха празни площадки, каменни статуи, едно езерце, дворецът… В кафенето на улица „Суфло“ Жан-Марк и Дидие попаднаха в позната среда: момичета и момчета, скупчени около масите, разговаряха, пушеха, смееха се, разглеждаха книги, пиеха черно кафе и плодови сокове. Това бе особено сборище, някаква изолирана територия. Макар и да не обичаше тези заведения, Жан-Марк чувствуваше като морално задължение необходимостта да се покаже от време на време в „Суфло“. В дъното той забеляза Жулиен Прела и Морис Нико, които му правеха знаци, и затова се отправи към тях. Те се посъбраха, за да може да седне и Дидие. На съседната маса две момичета, блъснати при това разместване, започнаха да се възмущават. Никой не им обърна внимание. Не бяха интересни — отпуснати и лигави като охлюви. Жулиен Прела, който вече бе минал курса по административно и гражданско право, попита:

— Интересно ли беше?

— Лекцията по административно право — да — отвърна Дидие. — Разви теорията за актовете на управлението. Просто невероятна е тази постановка за оправдаване на закононарушенията по държавни съображения.

Жан-Марк съжали, че не беше слушал внимателно лекцията. Все пак много бързо разбра за какво се отнасяше и можа с уверен глас да каже своето мнение. Той беше за спазване на законността — и от държавата, и от частните лица. Направиха се остри критики срещу некадърността и своеволията на някои управници. Изглежда, че всеки човек, който в обикновения си живот е бил надарен с ум, с предвидливост и с култура, когато получи власт, губи разума си. Очевидно политиката е заразено блато, а Франция загнила. Цялата система трябваше да се реорганизира. За да развесели компанията, Морис Нико цитира последните вицове на „Канар аншене“. Жулиен Прела ги намери толкова смешни, че си ги записа в тефтерчето. Той не се смееше, а просто цвилеше и виеше от радост. Жан-Марк се възмути. Добро момче е този Жулиен, но много се излага — още веднъж отсъди строго той. Макар че беше много гладен Жан-Марк се съгласи да отиде с приятелите си в студентския ресторант. И тримата се хранеха там.