Читать «Ейглетиерови» онлайн - страница 63

— Ще се преместите след малко! — прошепна им жената, като получи бакшиша.

Жулиен Прела, който бе късоглед, избра мястото на първия ред и се отдалечи сам в тъмнината, а двамата му приятели заеха допълнителните столове. Седнал зад Дидие на твърдата седалка, Жан-Марк се помъчи да разбере какво става на екрана. Дребен мъж с едра глава бродеше насам-натам по ръба на една пропаст. Изведнъж човечето залитна в пропастта и с развято като парашут пардесю започна да лети сред ято птици. Лампите светнаха. Жан-Марк поиска да си купи шоколадов сладолед и бръкна да извади пари от джоба си. При това движение той забеляза вдясно, на три реда пред себе си, една яка глава върху квадратни рамене, които му бяха добре познати. Баща му! Или не, това може би е някой друг, с когото си приличат. Той е, разбира се! Какво прави тук, сам в тази зала? Жан-Марк стана, а седалката зад него се надигна с шум.

— Какво искаш? — попива Дидие, като се обърна.

— Нищо, нищо — измърмори Жан-Марк.

Той бе забелязал, че една млада жена, седнала на съседното кресло, шепне нещо на ухото на баща му. Невъзможно бе да разпознае лицето й по неясния профил, който се очертаваше. Но във всеки случай това не бе Карол. Жан-Марк седна на стола си като гръмнат. Дидие плати два шоколадови сладоледа. Изядоха ги мълчаливо, докато на екрана се изнизаха гледаните вече сто пъти реклами, към които никой не проявяваше интерес.

Залата потъна в мрак и на екрана се появиха началните надписи с йероглифи. Като се накланяше малко вдясно, Жан-Марк можеше да вижда в слабия отблясък на светлината от екрана двата черни силуета, тайнствено долепени един до друг. Трудно му бе да проследи интригата. Артистите играеха бавно, тържествено. Едно младо момиче със завързани очи и порцеланово лице беше измъчвано от трима братя, които искаха да го продадат на някакъв богат, мустакат и развратен благородник. А момичето бе влюбено в един красив, голобрад самурай. Снимките бяха технически издържани, съвсем ясни. Всеки пейзаж приличаше на художествена картина. Пискливият диалог, поясняван от време на време с надписи на френски, засилваше чуждия колорит на тази лирична творба. Жан-Марк би желал да схване и най-малките нюанси на този толкова рядък спектакъл, но освен за конфликта на тези измислени герои — сълзи, извиване на ръце, удари със сабя и препускания в борбата — не преставаше да мисли за двете действителни лица, преживяващи на десет крачки от него драма, за която той още нищо не знаеше. „Тази жена е метреса на баща ми! Иначе защо ще излиза с нея? Лично мен това не ме засяга! Намирам историята дори малко, смешна! Но Карол… От колко ли време я лъже? Чуден тип наистина!“ Самураят реши да прибегне до харакири, най-благородното разрешение на въпроса. Пред това лице в конвулсии Жан-Марк изпита ужаса, който му причиняваше всяко физическо страдание.