Читать «Ейглетиерови» онлайн - страница 54

— Провалих ли ти тази вечер, Жан-Марк?

— О, не! — извика той. — Напротив!

Това признание го изненада още като го произнасяше. Настъпи пауза, сякаш и той, и тя си бяха казали изведнъж всичко. Жан-Марк се изплаши. Няма ли това мълчание, ако продължи, да разруши хармонията на тяхната среща? Не се ли измъчваше и Карол от тази мисъл? Тя прошепна, че е вече късно, че иска да си тръгнат. Жан-Марк плати сметката, без тя да се опита да даде своя дял.

* * *

На другата вечер, когато се върна от Сорбоната, където бе слушал една отегчителна и неразбираема лекция по езикознание, Жан-Марк намери на масата си голям плик, поставен на видно място. Отвори го; вътре бе поставена плочата: „Гаспар на нощта“ от Равел, запис от изпълнението на Владимир Виленщайн. Обзе го буйна радост. Изхвръкна от стаята си, за да благодари на Карол. Тя беше в хола с баща му.

— Чувствувах се задължена към тебе заради мъката, която ти причиних снощи, като ти отнех възможността да чуеш втората част на програмата — каза тя.

Той забеляза, че баща му се смее: значи тя му е разказала за излизането им, за начина, по който бяха напуснали концертната зала, и може би за малката им закуска в „Раул“… Обзе го смътна тъга, сякаш с бръщолевенето си бе обезценила спомена, който той искаше да запази от тази среща.

— Е! Няма ли да пуснеш да чуем тази плоча? — попита Филип.

— Веднага ли?

— Ама разбира се.

Жан-Марк постави плочата върху въртящия се диск на грамофона и седна във фотьойла срещу баща си и Карол. Тя бе облечена в домашния си бледорозов пеньоар и без накити. Лицето й леко гримирано. Не толкова красива, не толкова загадъчна като снощи. Матовата електрическа крушка в светложълтия абажур обливаше лицето й със светлина, която съответствуваше на буржоазното спокойствие в този дом. Цялото й тяло се беше отпуснало, раменете й — облегнати върху възглавниците на дивана, а краката й един връз друг. Бе поставила малката си закръглена ръка върху едрата, тъмна и жилеста ръка на съпруга си, седнал до нея. Той се бе върнал от път, ежедневието продължаваше…

Жан-Марк бе озадачен от егоистичния и солиден вид на тази брачна двойка. Така през своето детство той бе видял в зоологическата градина един лъв и една лъвица в клетката им, свързани по навик, от скука, от храната и от различните задължения на пленничеството. Той продължи да мисли за тези два укротени звяра, докато музиката на Равел развихряше около него своята вълшебна сила.