Читать «Ейглетиерови» онлайн - страница 53

— Бих го направила навярно, ако имах добра памет. Но аз нищо не мога да запомня. Този концерт ме разтресе, но утре ще забравя пиесите, които чух. Завчера в галерията на улица „Мазарини“ видях една хубава картина, която много ми хареса. А ето че сега не мога да си спомня името на художника. Просто съм отчаяна, уверявам те…

Тя изглеждаше искрено огорчена.

— Какво представляваше картината? — попита той.

— Пейзаж с увехнала зеленина под ясносиньо небе…

— С бели къщурки на преден план, а от двете страни на пътя големи бурени, превити от вятъра.

— Да.

— И аз забелязах тази картина — каза той весело. — Тя е на Леополд Нузил. Той е страшен!

Лъч на радост, дори на благодарност, блесна в очите на Карол и Жан-Марк се развълнува от този комплимент.

— Щастлива съм, че понякога вкусовете ни съвпадат — каза тя, като понаведе малко глава към него. — Но учудвам се, че ти, който толкова много обичаш изкуството и литературата, си избрал да следваш право!

— Освен това аз се подготвям допълнително за лисансие по литература.

— Допълнително, както казваш. И все пак главното за тебе е правото!

Необходимо е, защото трябва да поема работата на баща си!

— Да, разбира се…

Тя присви клепачи и отправи погледа си надалече. Тишина настъпи около масата им.

— Жалко! — въздъхна тя отново.

— Защо?

— Тъжно е все пак да знаеш, че едно момче е даровито, а пък животът го задължава да избере тесен път.

— Съвсем нямам намерение да вървя по тесен път! — каза той. — Вероятно ще се занимавам с юридически консултации само за да изкарвам хляба си, а извън това нищо няма да ми пречи да посвещавам свободното си време на други занимания!

— Не е толкова лесно, колкото си мислиш: никога не съм успяла да постигна това с Филип! Всеки мъж безвъзвратно бива погълнат от професията си.

— Но не и аз!

Келнерът смени чиниите и предложи листа.

— О, имам едно желание! — извика Карол. — Искам голям сладолед с крем Шантили. Утре ще съм болна, но това няма значение!…

Видя му се толкова забавна в тия пристъпи на лакомия, че и той си поръча същия сладолед с намерение да й предложи половината. Още след първата лъжичка тя стисна устни и смукна навътре бузите си, изпитвайки удоволствие и от сладкия крем, и от ледения сладолед. После черните й мигли се надигнаха и разкриха очите й, вече спокойни и сериозни.

— Имам покана за откриването на изложба от творби на млади художници в галерията „Самюел“ следващия петък. Филип, зная си го, ще откаже да ме придружи; Олимпия и Бриджит не обичат такива неща; не би ли искал да отидем заедно?

Поласкан, без да иска, от това предпочитание, той промърмори:

— Може би… ще видя. Имам сериозни лекции в петък… Практически занятия…

— Тогава ще ми кажеш в четвъртък вечер.

И тя се наведе над сладоледа си: загребваше ту от едната страна, ту от другата, в зависимост накъде оставаше кремът. Той си помисли, че тази жена, която сега бе пред очите му, няма нищо общо с онази, която живееше в дома им, която целия предобед се занимава със себе си и заема с часове телефона, за да бърбори с Бриджит и Олимпия… Коя от двете Кароли беше истинската? Той предпочиташе тази тук, мила, фина, загадъчна, интересуваща се от изкуство. И изведнъж си припомни една мисъл на баща си: „Винаги жената е повече или по-малко отражение на мъжа, в когото се оглежда“. Дали защото гледаше именно него, сега тя има такъв одухотворен израз? Той си припомни пътуването до Бромей, автомобилната катастрофа, прилошаването му и онова неприятно горчиво повръщане. Е, добре! Това е вече минало! Той сега не се срамува пред нея; не я мрази вече, може да я счита почти приятелка. Поне тази вечер заради осветлението, тоалета, грима, заради тази лъчезарност и този особен блясък, който излъчваше цялото й същество! Утре може би на дневна светлина тя ще бъде за него пак чужда, досадна! Някои жени, особено тия, които познават своя чар, могат така за няколко часа да ни се представят под друг, фалшив образ, но измамата не трае дълго. Той долови един много нежен глас: