Читать «Ейглетиерови» онлайн - страница 52

— Дума да не става!

Тя му благодари с усмивка. Той си помисли с отчаяние, че във втората част на концерта Владимир Виленщайн ще изпълни трите пиеси на Равел „Гаспар на нощта“. Карол бе вече сред разприказвалата се тълпа, която нахлуваше във фоайето. Той я последва, навел глава от съжаление.

В колата тя се оживи, сякаш отърсила се от задължението си да изглежда сериозна.

— Страшно съм гладна!

Той я погледна учудено.

— Но да! — продължи тя. — Та аз не съм вечеряла! Да идем ли да хапнем нещо в „Раул“? Прекрасен бар, на две крачки оттук, на улица „Марбьоф“.

Така значи! Накара го да зареже концерта, за да „отидат да хапнат нещо“ в „един прекрасен бар“. Той рязко подкара колата.

В един съвсем тесен локал, тапициран с червен плюш, десетина посетители, седнали около малки масички, разговаряха тихо и ядяха апетитни ястия. Карол си поръча печено сирене, специалитет на заведението — и настоя Жан-Марк да си поръча същото. Забравила ли беше, че той стана от масата в осем и половина? Започваше пак със своите истории! Мислеща само за себе си, тя считаше за естествено антуражът й да се приспособява винаги към нейните прищевки.

— Не съм толкова гладен, че да изям цяла порция — каза той и си поръча уиски с лед.

Тя му каза, че няма представа какво изпуска, а той се въздържа да й възрази, че е загубила много повече, като напусна концерта преди края. И все пак, когато видя препълнената чиния с голямо парче препечен хляб и върху него бухналото разтопено сирене със загорели корички, което лъхаше апетитно, устата му се изпълниха със слюнки. Карол му подаде едно парче с вилицата си. Той го захапа с края на зъбите си, хареса го и победен вече, направи знак на келнера да му донесе същото.

— Бях уверена, че ще се предадеш! — каза тя със смях.

И скоро, като ядеше срещу нея на тази толкова малка и ниска масичка, с лакти към тялото и с наведени рамене, Жан-Марк почувствува за пръв път някакво вътрешно облекчение. Лошото му настроение се изпаряваше, без сам да разбере точно защо. Може би защото имаше вкус към хубавите неща и затова не можеше дълго време да стои намръщен пред една толкова елегантна жена. Грижливо подбраното съчетание на роклята и бижутата с очите и маниерите й изпъкваше в този малък кадър по-добре, отколкото в театъра. Тук цялото му внимание бе съсредоточено само в Карол. За три седмици парижки живот загарът от зимното спортуване беше станал така нежен, че придаваше на кожата й особен златист оттенък. Бледата светлина на лампите омекотяваше скулестото й лице и правеше очите й по-дълбоки. Тя започна да обяснява на Жан-Марк защо не може да изслуша докрай един концерт и това, което казваше, не бе глупаво.

— Същото става и когато разглеждам някой музей — продължи тя. — Отначало се увличам, поглъщам всичко с чувство; но постепенно започвам да усещам, че повече не мога да издържам; отегчителни ми стават и формите, и цветовете и тръгвам към изхода.

— Не само ти се отегчаваш бързо — каза Жан-Марк. — Трябва обаче да се пребориш, да обуздаеш нетърпението си…