Читать «Ейглетиерови» онлайн - страница 15

— Няма да спя тук.

— Защо?

— След всичко, случило се последния път!…

— Няма смисъл! Филип беше кипнал. Но вие си го познавате, той съжалява, забравил е вече всичко…

— Той може, но аз не! — каза Мадлен. — Пък и вече си наех стая в един хотел, на две крачки…

В погледа й се четеше такава решителност, че Карол се отказа да я увещава. Нейната капитулация успокои Мадлен, която обичаше да проявява от време на време своя твърд характер. След като сметна, че въпросът е ликвидиран, тя се усмихна и започна да слуша Даниел, който разказа, че бил избран „чрез тайно гласуване“ (тази подробност, изглежда, му бе направила, силно впечатление), за да участвува в конкурса на фондацията „Зелиджа“. Той завърши:

— Ако всичко върви добре, през юли ще замина за Брега на слоновата кост.

— Най-напред баща ти трябва да даде съгласието си — каза Карол.

— Ще го даде — избърза Даниел й хвърли към Мадлен непредпазлив съзаклятнически поглед, който не убягна на Карол.

— Кога се връща Филип? — попита Мадлен.

— Вдругиден, доколкото зная — отвърна Карол. — Надявам се, че ще бъдете още тук.

— Да, вероятно…

— Много ме ядосва Жан-Марк. Връща се все по-късно. Няма да го чакаме за вечеря!

— О, няма! — каза Даниел. — И без това Мерседес ще негодува!

— Задържахте ли я в края на краищата? — попита Мадлен.

— Е, да! — въздъхна уморено Карол.

— Чудно защо! — намеси се Франсоаз.

— Колкото Агнес е привързана, толкова тая ми къса нервите — преувеличи Даниел. — Горда е като матадор, когато излиза на арената. Тя няма да си мръдне и малкия пръст, за да направи някаква услуга след работното си време, и точно в девет часа, дори дъжд да вали, дори вятър да духа, ще офейка. Това е истина, Маду! Аз съм уверен, че ако девет часът удари, когато сервира сиренето, тя ще тръсне подноса в средата на масата, ще хвърли на пода престилката си и ще хукне през вратата така, както работниците в „Рено“ напускат работата, когато конвейерът спре.

— Ти преувеличаваш! — каза, смеейки се, Карол.

— Никак даже! Спомни си миналия петък! Когато Дюхурионови и Шалузови бяха на вечеря у нас, Агнес сервира десерта! Как хубаво бих измел тая Мерседес, ако бях на твое място!

— Тя ми е много необходима — каза Карол. — Глади прекрасно, пък е и чиста, и уредна, и педантична…

— Какво говориш! Обърква всичко. Когато искам да взема от шкафа си бельо, никога не съм сигурен дали нещата там са мои, дали не са на татко, или на Жан-Марк. Нямам вече нито едни гащета за плуване! За да съм спокоен, купих си два чифта найлонови и сам си ги пера!

— Чудесна подготовка за един изследовател! — каза Франсоаз иронично.

Карол наведе глава и подръпна малкия си нос.

— Деца мои, говорете каквото си щете, но аз ще запазя моята Мерседес. Впрочем ако я уволня, друга няма да намеря. Най-много пак някоя испанка, която не говори френски. А Мерседес все пак е от седем години във Франция.

— И от две години при нас! — каза Даниел. — Невероятно! Ах, колко хубаво ни е дресирала тя. Внимание! Пазете се!…

Той уточни положението и в този момент в хола влезе прислужницата, слаба, мургава и намусена жена с остър нос и големи тежки клепачи.