Читать «Ейглетиерови» онлайн - страница 123

— Лоран вкъщи ли е?

— Не.

— Самичка ли си?

— Да.

— Днес сме много претоварени! Лоран сигурно ти е казал! Задачи по тригонометрия, домашна по френски, урок по физика! Започвам бавно да затъвам!…

— И аз имам домашно по френски, но е толкова объркано!…

— Темата?

— За Молиер в „Смешните фантазьорки“ и Молиер в „Мизантроп“. Сравнение и обяснения… Виждаш ли какъв жанр!

Настъпи мълчание. Даниел обичаше тези дълги паузи в разговора. Той долавяше далечното, но все пак близко дишане на Даниела и си я представяше на другия край на жицата сгушена на канапето, с тия хубави сиво-сини очи, почти бадемови.

— Ало! Тук ли си? — каза той най-после.

— Да.

— За какво мислиш?

— За нищо. А ти?

Искаше му се да й отговори: „За тебе!“, но се въздържа. Видя му се много дръзко.

— За задачите си по тригонометрия — каза той. — Ако ми се падне такава на изпита, ще бъда скъсан!

— Какъв си песимист! — каза тя.

— Обикновено не съм! Обаче в случая признавам…

И пак мълчание; Даниел почувствува този миг като някаква черна, тъмна и приятна вълна, покрита с пяна. И когато вълната се разби, приятното чувство се превърна в мъка. Той прошепна с глух глас:

— Това ли е всичко, което искаше да ми кажеш?

— Да.

— Не си ли гледала някой нов филм? Да си чула нещо интересно?

— О, да! Забравих! Една нова песен на Зефир Сакс по мелодии на стари блусове, наистина страшна!

Даниел би я целунал заради начина, по който произнасяше тази дума.

— Почакай. Не мърдай! — продължи тя.

Той чу някакъв шум в апарата, после отдалече долетя една бавна, тържествена и тъжна мелодия. Женски, плачещи гласове прозвучаха в мъжкия хор.

— Харесваш ли? — попита Даниела.

— Какво?

— Плочата бе, идиот!

— Да, много.

— Стра-шна е, нали?

— Страшна — отвърна той със свито гърло.

След тази песен тя му пусна друга, още по-интересна. Потънал във фотьойла, загледан в тавана, с димяща цигара в ръка, Даниел се унесе в музиката. Но неочаквано вратата се отвори и Карол се появи на прага. Той дори не знаеше, че тя си е вкъщи.

— Няма ли да свършиш с този телефонен разговор? — каза тя. — От един час чакам!

Той се смути:

— Да, да… Веднага.

Очакваше да си отиде, но тя не мръдна и то гледаше от горе на долу с възмущение и ирония. С нежелание той се намести прилично във фотьойла, наведе се над слушалката и като закри с ръка устата си, прошепна:

— Ало! Даниела… трябва да прекъсна… Да… Ела тези дни да ме вземеш от лицея… Така… Довиждане…

Когато остави слушалката, Карол се усмихна:

— Даниела ли се нарича?

— Да.

— Много мило.

Той не отвърна, разгневен, че почувствува бузите си пламнали.

— Прощавай — каза той след минута, — имам тежък ден.

Тя вече не го слушаше и като вдигна слушалката, започна бързо да избира номера. Миг след това я чу да възклицава:

— Ало! Ти ли си, Олимпия!… Здравей, глупачко!…

Даниел се върна в стаята си. Преписа на чисто решението на задачата по тригонометрия, написа две страници с неясни мисли върху философията на Алфред дьо Вини и започна да учи урока си по физика. Сигурно Мушино, който не можа да го скъса миналата седмица, утре ще го изпита отново. Искаше му се да може да отговори без грешка. Да откачи едно 16, едно 17 от 20. За свое лично удоволствие. Или пък за да смае Даниела. Разговорът, който води с нея по телефона, остави в душата му светла диря. Тя бе в главата му каквото и да си мислеше, каквото и да започваше да чете. Като крачеше насам-натам из стаята с учебника по физика в ръка, той чувствуваше как сърцето му тупти и разказваше урока си полугласно: