Читать «Ейглетиерови» онлайн - страница 121

Мадлен свали очилата си. Сгъна писмото и седна във фотьойла до камината, в която огънят гаснеше. Тя бе изумена, но не и изненадана. Без да бе предвидила нещо конкретно, подушила бе опасността по време на последното си пребиваване в Париж. Домът на нейния брат изглеждаше още солиден, но все пак се чувствуваше някакъв дъх на загниване. Голямото равнодушие в поведението на Жан-Марк, безсрамното кокетство в поведението на Карол, мълчанието между тях… В същия миг тя с възмущение отхвърли съмнението, което се загнездваше в нея. За малко щеше да се обвини, че навред вижда най-лошото. Жан-Марк наистина ли е любовник на Карол? Франсоаз ги бе видяла прегърнати; за останалото можеше само да се предполага. Безспорно е, че една жена на тридесет и две години няма да се задоволи само да се целува с едно двадесетгодишно момче. Като си представи всичко, Мадлен почувствува липса на въздух, главата й пламна. Тя не съжаляваше брат си. Като му изневерява, Карол добре му се отплаща. Обаче чудовищна й се виждаше мисълта, че е избрала заварения си син. „Той е израснал пред очите и, тя му е натрапвала вкуса си и сега, когато е вече зрял!…“ Франсоаз имаше право. Тази курва можеше да погуби Жан-Марк, да го превърне в дрипа. За да отмъсти на съпруга си или просто за да се забавлява. Бедното дете! И Франсоаз страдаше като нея заради своята честност, заради любовта към баща си, заради името на семейството! Чудно бе, че се е осмелила да повери всичко това с писмо на леля си, докато преди шест месеца тя си бе послужила с догадки, за да й съобщи, че е влюбена в Патрик. Впрочем този път тя нищо не споменаваше за годеника си. Единственият намек за личния й живот бе посещението у фризьора. Но и в това имаше нещо загадъчно: Франсоаз загрижена за „състоянието“ на своята коса. Всичко около Мадлен се раздвижи изведнъж. Извън стените на нейния дом, които я закриляха, светът на другите гърмеше от похищения, съзаклятия, сексуални радости и мъки, по-страшни от ада. Плашеше я и едновременно я привличаше мисълта за всички тия опасности. Трябваше да спаси Жан-Марк и да подкрепи Франсоаз! Но как? Тя още не знаеше как, но ще намери начин. Ще се изсипе върху им като сняг през май. Разбира се, животът й малко се усложняваше. Не така лесно се изоставя дом, работа… Въобрази си, че трябва да вземе редица мерки. Да разреши някои въпроси, преди да тръгне на път; но после трябваше да си признае с тъга, че тук нищо не я задържа, и стана, за да приготви куфара си.