Читать «Ейглетиерови» онлайн - страница 120

Изведнъж Даниел забеляза Франсоаз, която идваше срещу тях. Прибираше се. Досадна история — попадаше на нея винаги, когато се разхождаше с приятели. Обичаше я много, обаче, когато се намираше в неговата среда, с присъствието си тя сякаш му пречеше да се чувствува мъж. Нямаше как да я избегне. Изгледа я враждебно. Видя му се по-особена. Какво ли е станало? Косите й! Бяха по-лъскави, по-бухнали от обикновено. Не изглеждаше по-хубава. Видът й бе фалшив. Защо ли си е променила фризурата? Ах, да! Днес у тях щяха да бъдат на вечеря Дюхурионови, Хермелинови, Шалузови. Каква пасмина! Карол с нейната мания да устройва приеми!… И сега ще трябва да се измие, да се преоблече, да яде с крайчеца на зъбите си, да мълчи и любезно да слуша как говорят гостите! Ще станат от масата чак в десет часа, след като за стотен път повторят плановете си за предстоящата екскурзия в Гърция!

Франсоаз се приближи с усмивка към брат си. Той несръчно й представи Даниела, Дебюке и Совело. Добре направи, че не се застоя с тях: изглежда, че бързаше много. След като размени няколко думи с приятелите му, тя се вмъкна във входа на къщата. Дворът бе пълен с коли. Кого ли не пускаше портиерът!

— Е, ще идем ли в твоето бистро? — попита Совело.

Закрачиха отново. Бистрото бе претъпкано, изпълнено с дим, но не се виждаше нито един ученик от института по изящни изкуства.

— Трябва да са сменили главната си квартира — каза Даниел.

— Така е още по-хубаво! — каза Даниела.

Сместиха се около една малка кръгла масичка и си поръчаха четири бутилки кока-кола. Даниел, седнал точно срещу Даниела, наблюдаваше младото момиче и мечтаеше: „Тя ме обича, аз я обичам!“ Но никаква буря не развълнува душата му. Така бе по-добре, тъй като му предстоеше да се подготви за изпитите. Пред тезгяха той забеляза един едър негър с лъскава кожа, който пиеше халба бира. Пяната залепна като бяла дантела по дебелите му виолетови устни.

— Положително е от Брега на слоновата кост — прошепна Даниел.

— По какво позна? — попита Даниела.

— Започвам да ги познавам отдалече, откакто ги проучвам по снимки.

— Значи уредено е, ще заминеш?

— Вече да, съвсем положително! Получих съобщение от фондацията „Зелиджа“, че моят план е одобрен. Ще ми отпуснат четиристотин и петдесет франка, ще ми дадат препоръчителни писма до много важни птици в Африка, ще ме прикрепят към параходните компании…

— Толкова ли ти се иска да отидеш там?

Усмихна се, запали цигара и започна с ентусиазъм да говори за своето пътешествие. Очите на Даниела се помрачиха. Той помисли, че е обзета от тъга, и се зарадва.

* * *

Мила лельо Маду,

Бих искала да премълча това, което се случи, но не е по силите ми! Ти трябва да го узнаеш. Светът е много мръсен! Никога не бих повярвала, че най-близкият ми човек може да ме разочарова така силно като някой непознат. Преди четири дни ходих на фризьор. Да, косите ми наистина бяха станали невъзможни. Трябваше да им се придаде малко по-друг вид. Като се върнах към пет часа, тъй като бях много доволна от фризурата си, изтичах да се покажа на Карол. Тя не бе в стаята си. Тогава поисках да чуя мнението на Жан-Марк: Почуках на вратата, влязох, преди да чуя отговора, и ги видях двамата. Тя бе в обятията му. Отдръпнах се бързо, не вярвах на очите си. Побягнах. Той ме намери, помъчи се да ми обясни. Отказах да го слушам. А на вечеря у нас бяха Дюхурионови, Хермелинови, Шалузови. Какво мъчение. Добре че татко нищо не подозира! Той е толкова добър, толкова прям, толкова доверчив, толкова много се труди за нас, а в това време!… Тази жена е чудовище! Мразя я! Жан-Марк е безхарактерен. Тя си играе с него, както си иска. От вчера се е настанил в квартирата, която си нае на улица „Асас“. Ще го виждам само от време на време на масата: това е добре дошло. Положително тя му е втълпила в главата да живее сам. Така ще е по-удобно за техните мръсни срещи. А татко, все така горд със своя син, го насърчава да води самостоятелен живот — както той сам казва! Господи! Тази тайна ме задушава! Нямам необходимия авторитет, за да принудя Жан-Марк да скъса. Не зная какво да предприема. Не мога да спя вечер, Маду! Ела! Говори с Жан-Марк. Раздрусай го. Накарай го да дойде на себе си! Той ще те послуша, убедена съм. Това положение не може да продължава! За щастие Даниел не може и да предположи какво става; и аз моля бога той никога да не научи. Вкъщи се мъча да изглеждам спокойна заради татко. Но това е тежко! По десет пъти на ден ми се струва, че ще заридая, че ще се хвърля на шията му, за да му кажа всичко, за да го помоля да изпъди тази жена. Виждаш нали, Маду, че трябва да дойдеш. Бързо! Колкото можеш по-бързо. Прощавай. Благодаря ти. Целувам те по-нежно от всеки друг път.

Франсоаз