Читать «Ейглетиерови» онлайн - страница 12

— Бих желала да се запозная с твоя Патрик — каза тя.

— Ще ти го представя, когато пожелаеш.

— Нямаш ли снимка от него?

Франсоаз бръкна в чантата си и скоро пред погледа на Мадлен се появи един обикновен младеж, който пуши лула, загледан в обектива през очилата си. Невъзможно беше да си състави мнение за него по тази правоъгълна гланцирана картичка.

— Много е симпатичен — каза тя, като повдигна глава.

— Да, обикновено той прави такова впечатление — призна Франсоаз.

И прибра снимката с жест на човек, доволен от това, което притежава. После дояде кейка си. „Колко е самотно това дете!“ — помисли си Мадлен. Чувството, че е необходима на племенницата си, я изпълни с щастие. Цигарата й бе угаснала, оставяйки горчив вкус в устата й. Нека издържи десет минути, без да пуши.

— Струва ми се все пак, че вие трябва да се сгодите официално.

— Защо е необходимо? — попита Франсоаз.

— За да можете да излизате заедно, без да давате на хората повод да говорят.

— О, сега пък годеници! Не е вече модерно. А и за нашия случай това е абсурд: пет години в аванс! Никой няма да ни разбере!

Мадлен изпи чая си, запали цигара, погълна жадно пушека и заговори шеговито:

— Но, мило дете, защо тогава каза, че сама не знаеш в какво състояние се намираш?

Франсоаз заусуква между пръстите си тънката прозрачна хартия, в която бяха увити парчетата захар. Погледът й загуби блясъка си, тънка бразда се появи между веждите й.

— Има толкова несполуки в брака! — каза тя. — Всъщност… Разбираш ли?… Имам нужда да ме разбереш.

— Но разбирам те, мила, разбирам те, защото си щастлива! — каза Мадлен.

И тя се замисли: „Непременно трябва да видя това момче! Един господ само знае дали не се е излъгала в него! Тя е толкова пряма, толкова горда, толкова наивна!…“ Две парещи ръце хванаха отново нейната ръка върху масата. Франсоаз, загледана в очите й, я помоли:

— Никому нищо не ще кажеш, Маду? Обещаваш ли ми?

— Обещавам! — отвърна Мадлен.

Гореща вълна обля лицето й. Тя съжаляваше, че е обкръжена от хора и че не може да прегърне племенницата си до задушаване, както правеше, когато тя бе дете.

— Да бяхме си тръгнали! — каза тя.

Франсоаз направи гримаса.

— Вкъщи Даниел ще те превземе, за да ти разказва историите си. Там няма да бъдем спокойни. Тук ни е добре, нали?…

III

— Ако аз говоря с баща ти, той ще се възпротиви само за да ми откаже! — каза Мадлен.

— Мислиш ли? — извика Даниел. — Само защото миналия път те е нагрубил, та и сега ли. Всъщност той те слуша. Сигурен съм, че ще успееш да го навиеш!

— Не ми е в характера да навивам хората!

Искам да кажа, ще успееш да му обясниш, че работата е сериозна, че може да ми има доверие!