Читать «Шахматните фигури» онлайн - страница 146

Фин огледа припряно лицата, мъчейки се да зърне сред тях Кени Джон. Сетне изведнъж забеляза едрия мъж да се изправя в рубката на току-що освободената лодка.

Той се обърна почти в същия момент и видя Фин и Гън да се насочват решително към него. За кратко лицето му остана безизразно, прикривайки рояка от противоречиви мисли. Докато една от тях не надделя и в очите му не се изписа паника.

Той рязко се обърна и форсира работещия на празен ход мотор. Носът на лодката се вирна нагоре и тя започна да се отдалечава от кея. Една дребна, загърната в мушама фигура, която стоеше на кърмата и навиваше някакво въже, изгуби равновесие и падна с писък на дъното й. Фин успя да мерне само за миг бледата уплашена физиономия.

— По дяволите, Джордж! Ана Век е при него! — Той се затича по рампата към втората лодка, разбулвайки пасажерите встрани. Онези, които вече се бяха качили в нея, го наблюдаваха стреснато и неразбиращо. — Слизайте! Всички на брега! — кресна им той.

Гън го следваше по петите, размахвайки служебна карта над главата си.

— Полиция! Моля, освободете незабавно съда.

Уплашените туристи се втурнаха вкупом, при което бордът опасно се наклони към водата. Кормчията се обърна сепнато към запъхтения Фин.

— Какво става, за бога? — Беше възрастен мъж, когото той познаваше, работник от имението на име Дони Дуув.

— Дони, трябва да настигнем Големия Кени. Подозираме го в убийството на

Уистлър Макаскил.

— Не думай!

— А и малката Ана е на лодката с него.

— Стига приказки, да потегляме! — подкани ги Гън.

Дони отиде със залитане до кърмата, за да откачи въжето, после се върна и улови щурвала. Моторът „Ямаха“ изрева и ги понесе навътре в залива.

Вятърът запращаше солени пръски в лицата им, а носът се блъскаше със сила, подскачайки срещу настъпващия прилив. Гън се бе присвил зад малкото предно стъкло, запушил с пръст едното си ухо, и крещеше нещо по мобилния си телефон. Фин не можеше да различи думите, но предполагаше, че сержантът вика подкрепление. Хвърли поглед назад към брега и видя отдалечаващия се плаж, с кацналата на хълма Уиг Лодж.

Оттам долитаха приглушените викове на туристите, които бяха зарязали увеселителните сергии и шахматната дъска и се стичаха към ръба на водата.

Той застана до Дони, улови се за черната метална рамка над рубката и се взря в посоката, накъдето бе поел Кени. Само на моменти можеше да види оранжевото петно, ту изплуващо над вълните, ту губещо се отново между тях. Вятърът го шибаше в лицето и издуваше дрехите му, шумът на мотора го оглушаваше, а солените пръски го измокряха от глава до пети. Изведнъж се почувства безкрайно уязвим без спасителна жилетка и вкопчи още по-здраво пръсти в тръбите на рамката.

Джордж Гън, вече прибрал телефона в джоба си, бе приклекнал на пода с пепелявосиво лице. Той огледа все по-бясно подскачащата лодка е тъмните си очи, после ги затвори и започна старателно да си поема дъх през носа. Фин се зачуди още колко дълго ще издържи, преди да повърне.