Читать «Шахматните фигури» онлайн - страница 145

Когато спряха пред хижата, Гън изключи двигателя и остана да седи зад волана, зареял поглед отвъд дърветата, към набраздената от вятъра повърхност на езерото.

— Да не повярва човек — обърни накрая глава към спътника си. — Значи Роди Макензи е живял всичките тези години в Испания, докато целият свят го е смятал за мъртъв. — Това не бе толкова въпрос, колкото пореден израз на собствената му почуда.

— Е, сега здравата ще загази.

Фин кимна. Знаеше, че е така, и изпита леко убождане на вина. Но нищо от това не бе негово дело, а и вече се намираше навън негов контрол.

Те отидоха до къщата на Кени и похлопаха на вратата. Когато никой не отговори, Гън отвори и пристъпи в сумрачното антре.

— Господин Маклийн? Тук ли сте?

Посрещна го единствено тишина и след секунда той излезе обратно на хладния, усилващ се вятър.

— Да проверим в офиса.

Секретарката на Джейми Улдридж, учудена от появата им, ги увери, че нито Джейми, нито Кени Джон са в имението, защото участват в празненствата на плажа.

— Че какво прави там Кени Джон? — попита я Фин.

— Кара една от лодките е туристи, господин Маклауд.

ДВАЙСЕТ И ОСМА ГЛАВА

Когато Фин и Гън излязоха на плажа, кеят с лодките изглеждаше доста далеч.

Пясъкът под краката им бе твърд и сух, само леко набразден от отдръпването на водата при отлива. Празникът вече беше в разгара си и тълпите бяха станали още по-гъсти.

Надуваемият замък бе пълен с малчугани, чиито възбудени писъци се извисяваха над рученето на гайдите, носено от вятъра над Трай Уиг. От тонколоните, окачени пред една от сергиите, гърмеше музика на акордеон, а докато минаваха покрай гигантската шахматна дъска, отнякъде долетя чистият, звънък глас на Мейрид, в съпровод на скръбна цигулка и стенеща келтска флейта. Песен на Амран, пусната на нечия уредба.

Музиката на Роди Макензи, най-сетне завърнала се у дома.

Фин поспря край дъската, а Гън направи още няколко крачки, преди също да се обърне. Те се загледаха в деветдесетсантиметровата фигура на берсерка, която двама от доброволците тъкмо местеха, следвайки инструкциите на момичето с радиостанцията.

Нямаше как да се сбъркат характерните пълни устни на Кени Джон Маклийн, както и белегът, пресичащ скулата. Едрите, изпъкнали зъби гризяха яростно горния ръб на щита.

Нещо в свирепия вид на берсерка ги накара да ускорят крачка по посока на кея.

Той представляваше по-скоро нещо като плаващ понтон, привързан за здрави дървени колове, забити в брега. Дълга рампа с въжени перила се поклащаше върху него в такт с вълните. Фургон на колела в единия край служеше като пункт за раздаване на мушами и спасителни жилетки за дългата опашка от хора, чакащи своя ред да се поразходят из залива.

В момента, когато Гън и Фин приближиха, и двете лодки бяха на пристана — оранжеви и черни на цвят, с надуваеми бордове, твърди дъна и мощни четиритактови двигатели от 150 конски сили. Всяка можеше да побере на откритите си седалки до дванайсет пасажери, Едната тъкмо ги бе разтоварила, а другата вече качваше нова партида екскурзианти, пристъпващи предпазливо по клатещата се рампа.