Читать «Проектът» онлайн - страница 9

Тенисън също се извърна. До вратата стоеше някаква жена. Беше доста пищна, с изваяни рамене и бедра. Имаше издължени очи и изразително лице. Устните й бяха сочни и меки, а косата й бе като лъчезарен ореол от злато.

— Заповядай, влез — кимна й капитанът. — Както виждаш, сдобихме се с още един пасажер на борда. Четири човешки същества за едно-единствено пътуване! Направо си е рекорд.

— Да не би да преча?

— Изобщо не пречиш — обърна се към нея капитанът. — Радваме се, че дойде. Джил Робъртс, това е доктор Тенисън, доктор Джейсън Тенисън.

Тя протегна ръка на Тенисън.

— Радвам се да се запозная с още едно човешко същество. Къде бяхте досега?

За миг Тенисън се вцепени. Обръщайки глава, жената бе открила другата си буза. Върху нея, от сляпото око до челюстта, обхващайки почти цялата дясна страна, червенееше грозно образувание, подобно на кожен тумор.

— Съжалявам, докторе — изрече тя. — Просто съм такава. Това ужасява приятелите ми от години.

— Моля, простете ми — каза Тенисън. — Като лекар…

— И като лекар сте безсилен. Не е възможно да се оперира. Никаква козметична хирургия няма да помогне. Нелечимо е. Трябва да живея с него, научих се да живея с него.

— Госпожица Робъртс — подхвана капитанът с равен глас, — пише статии за различни списания и е библиоманка.

— Какво ще кажете да оставите тази бутилка, щом не знаете какво да правите с нея — обърна се Джил Робъртс към Тенисън.

— Разбира се — рече Тенисън. — Само да я избърша. — И той изтри гърлото й в ръкава на ризата си.

— Изглежда, че на борда на това корито няма чаши — отбеляза Джил Робъртс. — Но всъщност, аз нямам нищо против. Да пиеш от бутилка след някой друг, е просто още един начин да разнесеш поредната доза микроби.

Тя взе бутилката и седна на единственото свободно кресло.

— Къде ще се настаните? — обърна се тя към Тенисън. — Капитанът май спомена, че всичките каюти са заети. Не ви е възложил задача по управлението на кораба заедно с извънземните твари, нали?

— Доктор Тенисън — заяви капитанът с официален тон, — пристигна малко късничко. Нямам къде да го настаня. Появи се доста неочаквано.

Джил приближи бутилката към устните си, надигна я и въпросително погледна Тенисън.

— Вярно ли е?

Тенисън се засмя.

— Капитанът се опитва да бъде учтив. Всъщност, аз съм нередовен пътник, без билет иначе казано. Що се отнася до нощуването, не се тревожете за това. Мога да се свия, където и да е. Просто се радвам, че съм на борда.

— Е, не е съвсем точно — намеси се капитанът. — Той наистина се е качил без билет, но сега настоява да плати разноските по пътуването. Практически погледнато, вече не е пътник без билет.

— Сигурно ужасно сте огладнял — предположи Джил. — Освен ако не си носите обяд.

— Дори не ми мина през ума — призна Тенисън. — Прекалено много бързах. Е, бих похапнал един бифтек.

— О, не чакайте бифтек на това корито — засмя се Джил. — Предлагат някакъв буламач, с който можете да си напълните стомаха. Какво ще кажеш да похапнем малко, капитане?

— Разбира се — съгласи се той. — Веднага. Сигурен съм, че нещо е останало.