Читать «Проектът» онлайн - страница 10

Джил се изправи и стисна бутилката под мишница.

— Изпрати храната в каютата ми — каза тя на капитана, след което се обърна към Тенисън. — А вие елате с мен. Ще ви измия, ще ви среша, за да проличи истинският ви образ.

3.

— А сега, някои основни правила — заговори Джил. — Познаваме се отскоро, затова няма да спя с вас, макар че ще трябва да си поделим леглото, което не е никакво легло, а нещо от рода на койка. Както капитанът и помощникът му, и ние ще спим на смени. Можеш да използваш предната част от него — или на корабен жаргон, мисля, че се нарича носова секция. Ще се храним заедно, можем да седим, да си говорим и да свирим на моите музикални кристали. Може и да не отдам значение, ако се опиташ да флиртуваш с мен, тъй като по природа съм добросърдечна и по-мека, отколкото е добре за мен, но ако станеш прекалено досаден, ще те изхвърля.

— Едва ли ще си позволя да ви досаждам — обеща Тенисън, — независимо от това, колко съм изкушен да го сторя. Чувствам се като бездомно куче, което някой е подслонил.

Той попи с половината останала филия хляб соса, останал в чинията.

— При вълчия глад, който изпитвах — рече той, — това ядене ми се стори превъзходно, ала имаше някакъв странен привкус. Яхния, разбира се, но от какво е приготвена?

— Не питай — отвърна тя. — Просто си затвори очите и яж. Затисни си носа, това също помага, ако можеш да го сториш, без да се задушиш. Имам едно дълбоко, мрачно подозрение, че когато някой от поклонниците умре… Някои от тях наистина намират тук смъртта си, разбира се, както са натъпкани в салона трета класа…

Той й направи знак да замълчи.

— Моля те, Джил, не говори! Тялото ми има нужда от храна и трябва да я задържи.

— Не бих и помислила, че лекар може да бъде гнуслив.

— Лекарите, скъпа — рече той, — не са животни.

— Остави чинията настрани — рече тя. — Излъскал си я до блясък. Бутилката все още е у мен…

— Забелязах, че се измъкна с нея.

— Това не е бутилката на капитана. Той просто ми я задигна. Прави се на щедър пред теб. Научих, че кара по няколко сандъка при всяко пътуване — специално заявени пратки за гномите по проекта „Папа“.

— Гноми по проекта „Папа“? Какво общо имат с всичко това онези джуджета и какво означава проектът „Папа“?

— Наистина ли не знаеш?

— Не, не знам за какво говориш.

— Е, предполагам, че не са джуджета наистина, макар че „гном“ е термин, близък по значение. Някои от тях са човешки същества, но повечето са роботи.

— Не ми отговаряй половинчато — възрази Тенисън. — Обясни ми по-подробно. Звучи някак тайнствено и…

— Ами ти, приятелю? Каква е твоята тайна? Капитанът каза, че си се промъкнал без билет, но си бил готов да заплатиш за пътуването. А щом не си чувал за проекта „Папа“, защо си тръгнал тогава към Края на Нищото? Няма друга причина човек да отива там, освен заради проекта „Папа“.

— Осветли ме — заговори Тенисън. — Преди да стъпя на този кораб, никога не бях чувал за Края на Нищото, нито пък за проекта „Папа“. Какво е това „Край на Нищото“?

— Когато му дойде времето — заговори тя, — с удоволствие ще те запозная с всички подробности, които зная. Ала ти трябва да ми се довериш пръв. Аз те подслоних, така че ми го дължиш. Аз споделям каютата си с теб. Сега нека първо пийнем, за да се отпуснеш.