Читать «Проектът» онлайн - страница 8

— Съжалявам, капитане. Нямах намерение да ви изнервям. — И Тенисън надигна бутилката, отпи голяма глътка, и отново я остави.

— Прекрасно! — възкликна той. — Какво е това?

— Скоч — отвърна гордо капитанът. — За първи път е било направено на майката Земя.

— Имате предвид Старата земя?

— Точно така — кимна капитанът. — Родната планета на всички нас, човешките същества.

— Изпитвам голямо любопитство по отношение на Старата земя. Бил ли сте някога там?

Капитанът поклати глава.

— Малцина човешки същества са стъпвали върху свещената й пръст. Разпръснали сме се далеч-далеч в пространството и малко от нас се впускат на онова дълго пътуване, за което винаги си обещаваме, че някой ден ще предприемем.

— Да, така е — съгласи се Тенисън и повторно надигна бутилката.

— Да се върнем отново към предмета на нашия разговор — напомни капитанът. — Страхувам се, че не мога да ви предложа нещо кой знае какво. Малкото аерокаюти, с които разполагам, са пълни. Отстъпил съм дори собствените си владения на цяла орда ужасни люспести твари, предприели пътешествие, за да се поклонят в Края на Нищото. Когато пътуването приключи, ще трябва да дезинфекцирам помещенията, преди отново да се нанеса, и може би ще минат години, преди да се отърва от вонята им.

— Защо сте ги пуснали, тогава?

— Заради парите — отвърна капитанът. — Точно тази измет е червива от пари. Поискаха най-добрите възможни условия, без оглед на това, колко ще им струва. Така стоят нещата. Превозвам всеки един от тези негодници на тройна цена. Ала ми се струва, че сигурно ще дойде ден, когато ще съжалявам за алчността си. Помощник-капитанът и аз споделяме неговата каюта, като се въртим на смени да дежурим. Помощникът ми е луд по чесъна. Смята, че той го поддържа здрав. Само смъртна заплаха би ме принудила да се приближа до леглото му.

— Значи помощник-капитанът е единственото човешко същество, освен вас на борда?

— Да, само двамата сме. Екипажът се състои от онези плъхоподобни същества като онова, дето ви намери, и разни други противни твари. Долният салон за пасажери и аерокаютите са претъпкани с отвратителни поклонници до светите места.

— Щом като не харесвате извънземните до такава степен, защо се занимавате с този бизнес? Може би съществува възможност да превозвате товари.

— Още пет години — изрече капитанът. — Само още пет години са ми необходими. Пари не се правят с превоз на товари. Транспортирането на тези проклети поклонници е печеливш бизнес, ако човек ги издържа. Пък аз се насилвам да го правя. Е, ще издържа поне още пет години. Дотогава ще съм се сдобил с достатъчно пари и ще се оттегля. Ще се установя на розовата планета, наречена Ябълков цвят. Глупаво име, разбира се, но напълно отговаря на планетата. Били ли сте някога на розовата планета, докторе? Няма много такива в Космоса.

— Не, никога не съм бил.

— Жалко — промърмори капитанът.

Откъм открехнатата врата долетя леко потропване. Капитанът се извърна, както си седеше в креслото.

— О, ето те и теб, скъпа — посрещна той новодошлата очевидно доволен.