Читать «Проектът» онлайн - страница 7

— Значи, ето какво се е случило с шапката и сакото на Дженкинс. Дженкинс е моят първи помощник-капитан.

— Ще му върна сакото и шапката — заяви Тенисън. — Оставих ги в сервизното.

— Струва ми се странно, че не сте се постарали да разберете накъде пътува корабът. Вие очевидно нямате желание да отидете до Края на Нищото.

— На което и да е място, само далеч от Гътшот — изрече Тенисън. — Те бяха навсякъде. Е, може и да не е така, но имах такова чувство.

Капитанът се протегна към бутилката на масичката до него и я подаде на Тенисън.

— Сега ще ви кажа нещо, господине — започна той, — подписал съм декларация, че съм длъжен да ви запозная с инструкциите. В точка 39, подточка 8, е записано, че всеки пътник без билет, трябва да бъде задържан и по-късно върнат, колкото е възможно по-скоро на летището, където се е качил, и предаден на летищните власти. Междувременно, докато пътникът е на борда, той е длъжен да изпълнява задачите, поставени му от капитана — независимо дали са черна работа, — за да покрие разноските по пътуването. Запознат ли сте с тези разпореждания, сър?

— Смътно — отвърна Тенисън. — Зная, че е незаконно да се пътува без билет. Но трябва да ви кажа…

— Все пак трябва да взема под внимание и друго съображение — обърна се капитанът към него. — Имам чувството, както съм се обградил с цялата тази пасмина, че при каквито и да било обстоятелства, човешките същества трябва да се поддържат. Тук сме съвсем малко на брой и мнението ми е, че трябва да се подкрепяме един друг, затваряйки си очите пред прегрешения, ако те не са прекалено сериозни.

— Вашето становище ви прави чест — заяви Тенисън. — Има нещо, за което се опитвах да ви кажа, ала досега нямах тази възможност. Знаете ли, сър, аз не съм пътник без билет.

Капитанът го погледна смутено.

— Тогава кажете ми кой сте. Ако не сте пътник без билет, какъв сте?

— Ами, нека приемем — заговори Тенисън, — че аз просто не разполагах с никакво време, за да уредя пътуването си по каналния ред. Поради нетърпящи отлагане причини, за които ви споменах, не можех да си позволя да изпусна вашия кораб, затова се озовах на борда по твърде нетрадиционен начин, промъкнах се край нищо неподозиращ член на екипажа, който ме взе за помощник-капитана и…

— Но вие се скрихте!

— Това, е лесно обяснимо. Боях се, че може да не ми дадете време да обясня положението, в което се намирам, и да се проявите като толкова стриктен, че да ме изхвърлите от борда. Затова се скрих и изчаках, докато ми се стори, че нямате друга възможност, освен да продължите курса си.

— Да разбирам ли от всичко, което казвате, че сте готов да заплатите за пътуването си?

— Да, държа да го направя. Трябва само да кажете цената.

— Е — рече капитанът, — с най-голямо удоволствие. При това няма да ви глобя.

— Изключително любезно от ваша страна, сър.

— Доктор Тенисън — каза капитанът. — Моля ви, пийнете най-сетне глътка. Досега не сте допрял бутилката до устата си. Ставам нервен, като ви гледам как седите и просто я галите.