Читать «Проектът» онлайн - страница 5

Тенисън се прокрадна към края на алеята. Надясно от него, зад складовете, блесна ярка светлина от отсрещната страна на тротоара, успореден на пистата. Приближавайки предпазливо няколко крачки напред, той видя, че светлината идва от малък бар.

Нещо ставаше в подножието на стълбичката. Паякообразно извънземно, с множество ръце и крака, се караше с един от плъхоподобните стражи, надзираващи качването на борда. Тенисън видя как паякообразното извънземно бе избутано от колоната и един от плъхоподобните го последва, побутвайки го с тоягата си.

Фасадата на склада бе потънала в дълбока сянка и Тенисън бързо се промъкна покрай нея. Достигна ъгъла и застина неподвижно, вперил поглед в бара. Най-добрият маршрут за него, пресметна той, беше да премине покрай бара и да приближи кораба откъм предната му страна. Притаен в сянката му, можеше да притича до стълбичката и да изчака удобна възможност.

Последният пасажер наближаваше стълбичката. След няколко минути заемането на местата щеше да приключи. Може би корабът нямаше да излети незабавно, но ако искаше да се качи на борда, трябваше да действа бързо.

Реши, че за да премине покрай бара, просто трябва да се движи уверено, сякаш най-спокойно се разхожда и е в пълното си право да се намира тук. Някой можеше да го види, ала вероятно щеше да го удостои с не повече от бегъл поглед. Паякообразното извънземно бе изчезнало и стражът се бе върнал на поста си, близо до стълбичката.

Тенисън се отдели от ъгъла на склада и тръгна по тротоара покрай бара. Зад бара се стелеха плътни сенки на друг склад. Ако можеше да стигне до него, без да бъде спипан, вероятно щеше да се добере и до кораба. На забутано летище като това, мерките за сигурност едва ли бяха толкова строги. Достигна бара и хвърли предпазлив поглед към един от блесналите прозорци. Първото нещо, което видя, бе закачалка за палта, изправена до вратата. Той забави крачка и присви очи. На закачалката висеше синьо сако. Думата „ПЪТЕШЕСТВЕНИК“ бе избродирана със сърма от едната страна на гърдите. Над него бе закачена шапка, очевидно част от същата униформа.

Тенисън решително се насочи към вратата и влезе. Група човешки същества и извънземни седяха около масите в дъното. Неколцина се бяха разположили на бара. Барманът беше затрупан с работа. Двама мъже вдигнаха глави и го изгледаха, когато влезе, после отново продължиха разговора си.

Той бързо протегна ръка, сграбчи сакото и шапката, после отново се измъкна, привел рамене, в очакване на гневни викове след себе си. Ала такива не последваха.

Нахлупи шапката на главата си и навлече сакото.

Колоната пред стълбичката на кораба се бе стопила. Очевидно всички вече бяха заели местата си. Едно-единствено плъхоподобно същество стоеше в подножието на стълбичката. Тенисън решително закрачи през летището, приближавайки към кораба.

Единствено плъхоподобният страж можеше да му поиска парола, ала той се съмняваше в това. Сакото и шапката би трябвало да бъдат достатъчна маскировка. Беше повече от вероятно, че няма да го разпознаят. Малцина човешки същества бяха в състояние да идентифицират извънземен от определен вид. За тях всички извънземни изглеждаха еднакво странно. Същото важеше и за извънземните, които обикновено не можеха да разграничават едно човешко същество от друго.