Читать «Проектът» онлайн - страница 57

— Тогава защо си изпълнен с нежелание да изследваш? Ти може би няма…

— Доктор Тенисън — прекъсна го Хенри, — както ви казах, на първо място не мога да обясня защо се насочих към тази област и защо продължавах да се връщам в нея. Но със сигурност зная, че след първите няколко пъти имах чувството, че се плъзгам по-добре смазан улей. Боя се, че той все още съществува и ме очаква. Отначало нямах нищо против. Всъщност, беше много забавно. Много интересно. Превъплъщавах се в няколко разновидности на първобитен човек и това беше добре. Естествено, плашех се, защото често се налагаше да се спасявам с бягство. Казвам ти, господине, онези наши предци не са имали много достолепен вид в зората на нашата ера. Интелектът ни не е бил висок. Били сме просто къс месо сред много други късове. Хищниците не давали пет пари дали ядат нас или нещо друго. Просто протеини и мазнини, ето какво сме били. Половината от времето аз тичах, обезумял от страх. Останалата част се хранех — с мърша, изоставена от големите котки и други хищници, можех да убивам единствено гризачи и да изравям корени, да събирам плодове, да ловя насекоми… Понякога ми призлява, като си спомня каква храна бях принуден да ям, как лакомо я поглъщах и бях щастлив, че съм се докопал до нея. Тогава това не ме дразнеше. Но сега все още сънувам как обръщам изгнил ствол на дърво и загребвам цяла шепа личинки, скрити под него. Те се гърчат и се опитват да се измъкнат, но аз не им позволявам. Стискам ги здраво и ги пъхам в устата си. Чудесно е да ги усещаш върху езика си. Имат сладникав вкус. После се събуждам, плувнал в пот, и изпитвам отвратителна тежест в стомаха. Ала като оставим това настрана, не беше зле. Дори когато бягах, за да отърва кожата, пак не беше зле. Да, треперех от страх, но страхът те изпълва с някакво опиянение, със задоволство, когато се измъкнеш, и започваш да си вириш носа пред голямата котка, която се е опитала да те сграбчи и да й крещиш. Да й се подиграваш. Ти самият се чувстваш адски голям, няма какво да правиш, освен да си пълниш стомаха, да намериш топло местенце и да подремнеш. Или възбуден до пръсване да тичаш след някоя женска… Ще ти кажа за най-доброто нещо, в което някога съм се превъплъщавал. Не беше човек — някой стар човешки прародител, нито пък същество, близко до човешкия род. Не съм сигурен дали някои от мъжките индивиди, в каквито се превъплъщавах, бяха човеци. Най-добър спомени ми е останал от един гущер. Не зная точно какъв, никой не знае. Екюър положи адски усилия да разбере. Дори поръча някакви книги, за които смяташе, че ще му бъдат от полза, ала те не му помогнаха. Мен не ме притесняваше, но той го изживя тежко. Предполагам, че е бил някаква преходна форма, брънка във веригата на еволюцията, същество, чиито скелет не е бил запазен, и палеонтолозите нито са го изкопавали, нито са си блъскали главите над него. Предполагам, пък и Екюър е на същото мнение, че гущерчето е живяло в Триас. Употребих думата „гущер“, но той вероятно не е бил нищо подобно. Не беше голям, но беше много бърз — едно от най-бързоногите създания от онази епоха. И беше много подъл. О, Господи, какъв подлец беше! Мразеше всичко, биеше се с всички живи твари, поглъщаше абсолютно всяко нещо, което се движеше. Тормозеше всичко живо наоколо. Дотогава никога не съм знаел, колко хубаво е човек да бъде подъл. Ама истински гаден, долнопробен подлец. Времето, което прекарах като трилобит, беше кратко, но се подвизавах като гущер доста дълго. Не зная точно колко, защото той не притежаваше чувство за време. Струваше ми се, че съм попаднал във вечността. Може би останах така дълго, защото всичко ми създаваше такова голямо удоволствие. Защо не помолиш Екюър да ти намери онзи куб с гущера? Ще ти хареса.