Читать «Проектът» онлайн - страница 56

— Ако имате предвид истината, Ваше Преосвещенство, аз винаги съм била неин привърженик.

— Проблемът е не толкова в истината — поясни роботът, — колкото в тълкуването й. Аз вярвам, че вие ще започнете да разбирате нашата мисия тук.

Джил изблъска настрана документите, върху които работеше.

— Не, Ваша Светлост, още не разбирам. Може би вие ще хвърлите светлина върху тези въпроси. Има много неща, които липсват, за да стане картината пълна. Основното, което липсва, е обяснението на факта какво ви е накарало да дойдете тук, в Края на Нищото. Какво ви накарало да напуснете Земята? Предполага се, че сте се дразнели от следното: роботите не били допускани в никаква църковна общност, било им е забранено да изповядват религия. Това ще ви каже всеки робот във Ватикана, сякаш това е един от постулатите на неговата вяра. Но аз не откривам недвусмислени доказателства…

— Не е водена статистика за времето, преди да пристигнем тук — каза кардиналът. — Не е имало никаква нужда да го правим. Всички ние бяхме наясно защо идваме тук. Това е част от нашата същност и се разбира от само себе си. Не е било необходимо да го записваме, тъй като фактът е всеизвестен.

Джил не попита нищо повече. Боеше се да спори с кардинал, та бил той и робот. Негово Преосвещенство изглежда не забеляза, че тя изостави темата. По всяка вероятност беше уверен, че й е предоставил задоволително обяснение. Самият той не пожела да продължи разговора. Остана още няколко секунди, после се изправи и си тръгна.

Дните на Тенисън бяха запълнени до крайност. Той бродеше из Ватикана, наблюдаваше, изучаваше го, разговаряше с роботите, които срещаше. Посещаваше Изследователите и опозна добре неколцина от тях. Установи особено приятелски отношения с Джеймс Хенри, човекът, който бе живял като трилобит.

— Значи си разглеждал трилобитния куб — зарадва се Хенри. — Кажи ми, как се почувства след това?

— Ами, просто не успях — призна Тенисън, — да осмисля подобно нещо.

— И аз се чувствах по същия начин. Оттогава не съм изследвал. Откровено казано, боя се да го сторя. Казвам си, че не мога да достигна до нещо по-просто от трилобит. Това същество е близо до границата на сетивността. Още една стъпка и човек може да се превърне в безчувствена протоплазма, която не осъзнава нищо друго, освен подтика да яде и да избягва опасността. Може да се случи така, че ако навляза достатъчно дълбоко в миналото, завинаги ще заседна в безформена, подобна на желе жива маса. А това е кошмарен начин човек да приключи живота си.

— Би могъл да опиташ нещо друго.

— Не ме разбираш. Естествено, че мога да опитам нещо друго. Много Изследователи се насочват към определена област. Понякога успяват да проникнат в нея, много пъти претърпяват фиаско. Не можеш да бъдеш съвсем сигурен. Слушането е сложно нещо. Не е възможно да се контролира изцяло. Вземи Мери, например. Предполагам, че ще опита отново да намери Рая, а Изследовател като нея вероятно ще успее. Но дори и тя не може да бъде съвсем сигурна. В действителност никога не съм се опитвал да попадна при трилобитите. Просто така се случи.