Читать «Проектът» онлайн - страница 58

— Може би ще го сторя някой ден — рече Тенисън.

Ала не разгледа куба с гущера. Имаше толкова много други. Екюър нямаше нищо напротив Тенисън да ги види. Разпореди на робота-страж, отговарящ за файловете на Изследователите, да предоставя на Тенисън всичко, което пожелае и му предаде дълъг списък с файлове — с тях човек си струвало да се позанимае.

Изумително, рече си Тенисън. Намираше се тук, съвсем външен човек, и все пак заради него отваряха файловете. Като че беше един от хората по проекта. А в библиотеката на Ватикана всички статистически данни от историята бяха на разположение на Джил. Всичко това никак не беше в съответствие с казаното от кардинала при разговора на Джил с него, че Ватикана е непреклонен в отказите си да позволи публичен достъп до тайните си. Следователно, Ватикана е убеден, че няма да допусне изтичане на информация като забрани на запознатите с операциите му хора да напуснат планетата.

Или пък, като разкрият пред него и Джил операциите си, ще привлекат и двамата за каузата. Ватикана се състоеше от група верни фанатици, изолирани от Галактиката, и по-специално от онези нейни участъци, намиращи се достатъчно близо, за да представляват заплаха, ако проявят интерес към невзрачната планета. Заради цялата тази конспиративност, Ватикана и неговата цел биваха незаслужено възвеличавани в очите на роботите. Един ден Ватикана щеше да стане жертва на собствения си егоцентризъм, каузата му щеше да изглежда толкова велика, толкова свята и така кристалночиста, че всеки, получил достъп до нея, щеше да й се посвети. Всичко, което трябва да се направи в този случай, бе да се даде информация и всяко същество просто щеше да заеме мястото си в редицата от верни поддръжници.

Тенисън поклати глава над тази загадка. Линията, която Ватикана следваше, изглеждаше нелогична. Роботите можеха, стига да бяха пожелали това, да ги върнат обратно, когато „ПЪТЕШЕСТВЕНИК“ се готвеше да излети обратно за Гътшот. Сигурно и двамата щяха да подочуят нещичко за Ватикана, но много малко от онова, което наистина става там. Джил можеше да напише статията си, спирайки се подробно на това как са я изхвърлили от планетата. Ала сред всичките скандали и проблеми на Галактиката такава статия щеше да окаже същия ефект както вълничката, предизвикана от камъче, хвърлено в океана по време на буря.