Читать «Проектът» онлайн - страница 200

Плопър се приземи точно пред Опушения и този път вместо да пльокне в друга посока, започна да се мята на място, напред-назад, напред-назад, точно пред лицето му. Пльок, пльок, пльок, продължи той в бърз темп.

Опушения го наблюдаваше, хипнотизиран от непрестанното движение нагоре-надолу, от постоянния ритъм на свистящия звук, и изпитваше безкрайно учудване. Отдаде се на размисъл. Благочестие, страст и власт се сливаха в едно. И трите притежаваха святост в еднаква мяра. Властта не беше ни на йота по-низша от благочестието. Завладян от подобни чувства, той си помисли, че точно така и трябва да бъде, че властта е еднаква по святост с благочестието и страстта. Тази мисъл го накара да се почувства спокоен, защото той се стремеше единствено към властта. Някои казваха, че властта е зло, и да упражняваш власт над другите също е зло, ала истината не беше такава, защото онези, които твърдяха това, грешаха. Те също така грешаха, когато твърдяха, че няма богове. Грешаха, защото той бе намерил свой собствен бог — и това божество, заедно с Копа сено и Декър му принадлежаха. След време богът щеше да му даде необходимата власт, за да осъществи своя план. Когато дойдеше време да действа, той щеше да разполага с власт.

— Преклони се пред мен! — бе заповядало божеството.

И Опушения бе се отдал на молитви, защото сделката, която бе сключил със своя бог, изискваше това.

Пльок, пльок, пльок, продължаваше Плопър.

59.

Опушения седеше на своя подиум. Тенисън успя да го разгледа отблизо и се убеди, че той е твърде великолепно създание. След като отпадна сковаността от факта, че не се познаваха, можа да почувства външната му красота. Опушения беше по-скоро яйцевиден, отколкото кръгъл. Черупката му, (ако неговата обвивка наистина беше черупка) имаше лъскавината на перла, сред която блестяха светли точици във всички цветове на дъгата. Вдлъбнатинката в яйцето беше замъглена, като малка част от небето, покрита с кълбести, сиви облаци, които не изчезваха съвсем, дори когато се раздвижваха, за да разкрият лицето — което приличаше по-скоро на гротеска. Лице, каквото би надраскало земно дете, докато прави първите си опити да рисува с цветни моливи.

От едната страна на Опушения беше приклекнал Копа сено, който наистина наподобяваше копа сено, а не живо същество. От време на време очите му проблясваха сред стръковете суха трева. От другата страна на Опушения бе застанал Декър II. Тенисън отново го погледна, търсейки някакъв белег, по който можеше да го различи от истинския Декър. Не успя да открие такъв. Като че Декър бе възкръснал. Плопър подскачаше във всички посоки пред Опушения, ала не на голямо разстояние, просто се мяташе напред-назад.